Комитет за Национално Спасение „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
Воински съюз – БНД „Шипка“

Воински съюз Васил Левски - БНД Шипка - БНО - Комитет за национално спасение Васил Левски
Воински съюз Васил Левски - БНД Шипка - БНО - Комитет за национално спасение Васил Левски
   
 Click for English version

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ И ВЪВ ФБ!
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ
Чужди спец служби готвят откъсването на Южна България с помощта на радикализирани групи от роми, хилядите ислямски мигранти и частни военни компании!
Започна се! По примера на Ислямска държава "клети бежанци" запалиха жив човек в Германия!!!
Левски: Българите желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе на тепсия
ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА РАБОТЕЩА ЗА МОНОПОЛИТЕ
Интервю с холандска телевизия относно проблемите, причинени от ордите нелегални имигранти, нахлуващи от Турция към България
Проведе се тактическо занятие по охрана и защита на южната граница на България!

НАЧАЛНА СТРАНИЦА

Комитет за Национално Спасение „Васил Левски“
  - Дейност

Воински съюз "Васил Левски"
  - Структура, цели и задачи

Българско Народно Опълчение „Шипка“
  - История - Българското опълчение по време на Руско турската война
  - Цели и задачи
  - Македоно-одринско опълчение
  - Сръбско-българска война

Приятели и съюзници

Платформа
  - Геноцид над народа и неговото право и задължение на национална съпротива и въстание
  - Нелегитимната днешна власт
  - Партиите са незаконни и напълно излишни при истинската пряка демокрация и власт на народа
  - Закон за отговорността на властта пред Народа

Българска Народна Армия
  - Клетва
  - Минало
  - Настояще
  - Бъдеще
  - Цели и задачи
  - Структура
  - Численост
  - Въоръжение и екипировка
  - Разузнавателни органи
  - Унищожение на армията
  - Истината за унищожението 1
  - Истината за унищожението 2
  - Унищожение на ракетните ни комплекси 1
  - Унищожение на ракетните ни комплекси 2

Военни училища
Научно изследователски институти и Конструкторски бюра
Военно промишлен комплекс
Министерство на Вътрешните работи
Българско Национално възраждане

Новини
Публикации
Дейност
Видео
Плакати

Запиши се!
Подай сигнал!

Контакти

Принтирай




БАНКОВИ СМЕТКИ НА ВОИНСКИ СЪЮЗ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" И БНД "ШИПКА"

БЪЛГАРСКИ ВОИНСКИ СЪЮЗ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
S-E BALG.VOINSKI SAYUZ V.LEVSKI
в лева – BG87RZBB91551004930922
в USD – BG43RZBB91551004930938
в EURO BG05RZBB91551004930943
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria)
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria
БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „ШИПКА“
S-E BALG.NATS.DVIZHENIE SHIPKA
в лева – BG70RZBB91551004930840
в USD – BG26RZBB91551004930856
в EURO – BG03RZBB91551004930882
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria)
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria

Българско Народно Опълчение „Шипка“: Сръбско-българска война

Сръбско-българската епопея

Сръбско-българската война през 1885 г. е триумф на храброст и гордост на българския воин, на неописуемия патриотичен дух на млади и стари от градове и села, които искат да живеят свободно и в мир. Само бързата дипломатическа намеса на Австро-унгарската империя спря победния марш на българската войска при Пирот на 16 ноември 1885 г., преследвайки паническото бягство на крал Милан IV Обренович и неговата войска.Ние сме поставили историята на тая война в раздела за опълчението, тъй като младата българска армия е била доброволна по дух, отразяваща жертвоготовността на българските мъже родолюбци.

СРЪБСКИ ПРОВОКАЦИИ КРАЙ ГРАНИЦАТА

Причините за Сръбско-българската война през 1885 г. се коренят в националната политика на Кралство Сърбия, обявена в известното „Начертание" на Грашанин, прието през 1844 г., с което се поставя началото на сръбските завоевателски интереси в Българско, Босна, Херцеговина, към Северна Албания, Банат, Словения. През 1849 г. е създадена „Програма за политическа пропаганда в славянските земи, владени от Османската империя", а това са български земи в Македония, Моравско, които са наречени Южна Сърбия и Стара Сърбия. По тази програма кралското сръбско правителство възлага на видния учен, филолог, археолог и етнограф Стефан Веркович да проучи бита и културата на населението в Македония с цел да бъде присъединено към сръбската националност. Този доблестен учен казва истината за това население, като през 1860 г. издава големия научен труд „Народне песме македонских Бугаро", като в предговора пише: „Ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, винаги ще ти отговори: Аз съм българин". Същият учен в писмото си от 17 май 1878 г. до В. И. Ломански пише: „Нечуваните безобразия на сърбите отиват дотам, че никак не се стесняват да лъжат пред цял свет, като говорят", сърбин от Скопие, Велес, Дебър, Кюстендил, Самоков, Видин и т. н.".

От 19 юли 1879 г. Княжество България установява дипломатически отношения с Турция, Сърбия и Гърция. За дипломатически представител в Белград е назначен доктор Димитър Киркович, завършил медицински науки в Париж, дългогодишен лекар в Русия. Сръбски дипломатически представител в София е Сава Пруич. Сръбското правителство се ориентира към сближаване с Австро-Унгария, което му дава подтик да се меси във вътрешните работи на нашата страна. То се обявява против приетия на първо четене на 7 май 1880 г. в Народното събрание Закон за българското поданство. Също така се обявява против Българската екзархия, която съгласно султанския ферман от 28 февруари 1870 г. получава правото в Македония и Моравско да назначава български свещеници и черквите да се ръководят от екзархията. Сръбските власти в Моравско прогонват българските свещеници. През 1880 г. сръбските власти отказват да сключат предложената им от българските власти пощенска конвенция за разменя пощенския трафик помежду им, вместо това да става през Цариград. През 1883 г. българите от Зайчерски район се вдигат на въстание, което е потушено жестоко и голям брой въстаници идват в България начело с Никола Пашич. През 1884 г. Сърбия предизвиква граничен конфликт край река Тимок, като техен патрул се укрепва на българския бряг.

Веднага след провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. кралска Сърбия започва усилена подготовка за война срещу България. Граничните провокации от страна на Сърбия зачестяват. В Министерството на вътрешните работи от телеграфопощенските станции във Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд и Извор пристигат тревожни телеграми за сръбски провокации. С телеграма № 5003 от 21 септември 1885 г. трънският окръжен управител Козаров съобщава на министрите на войната и вътрешните работи, че пиротският окръжен управител и един сръбски офицер на Ягодинската дивизия заедно с други сръбски чиновници повикват кмета на нашето гранично село Гоин дол и му предлагат да прекъсне телеграфната линия със София, да организира бунт сред населението против българските власти, след което да изпроводи делегация в Сърбия да иска военна намеса. Ако това стори, ще получи 500 австрийски жълтици. В същата телеграма се съобщава, че сръбски агенти са преминали нелегално българската граница, за да организират бунтове в Трънско и Брезнишко. С друга телеграма от същата дата се съобщава, че въпросният кмет е принуден да посети сръбското село Суково, в което е организирано събрание, на което присъстват неколцина българи чорбаджии. На това събрание се взема решение да се пристъпи към организиране на бунтове в българските села, което да даде повод за овладяването им от сръбската войска.

С телеграма от Видин се известява за съсредоточаване на сръбска войска край граничната река Тимок. Това дава повод на българското правителство да се обърне към гръцкия дипломатически агент в София господин Рангабе, който представлява интересите на сръбската държава в България, с молба да поиска разясняване от сръбското правителство за придвижване на войската. Рангабе, придружен от членове на правителството, идва в Софийската станция на пощите и телеграфите, откъдето с помощта на телеграфисти провежда телеграфен разговор с Милутин Гарашанин - министър-председател и министър на външните работи на Сърбия (1884-1887), намиращ се в град Ниш. Разговорът има следното съдържание:

Рангабе: Българското правителство се известява, че сръбски войски са окупирали Дъсчан Кладенец и се движат към Трън, че друга войска се готви да настъпи от Сурково за Царибродска околия. От Власина до Клисура, от Летница за Пресека и от Висок за Царибродска околия. Правителството желае да знае дали тези движения са действителни и дали стават по заповед на кралското правителство. Чакам отговор от Ваше превъзходителство в телеграфното бюро с княжевските министри.

Гарашанин: Съвсем не е вярно, че кралските войски са минали в България. Това е положително. Моля, да означите източника на тази новина за сигурен лъжовен. Дадени са заповеди на пограничните власти да известят за положението.

Рангабе: Отрядът, който мина границата, се оттегли отново с офицер, който го командва, и се намира понастоящем в Кална, село върху сръбска територия. Известията са доставени от трънския окръжен управител, който ги получава от митническия чиновник в Дъсчан кладенец. Той после се оттегля в Трън, когато сръбският отряд окупира това място. За другите местности са получени телеграми от разни чиновници в пограничните градове. Всяка депеша, получена тази сутрин, известява, че лица, пристигали от околностите в Кална, потвърждават, че сърбите се съсредоточават в тези пунктове.

Гарашанин: В пограничните окръзи няма в този момент войска. Означените работи свършено не са могли да станат. Сведенията на митническия чиновник са съвсем лъжливи, както и съобщенията. Що се отнася до съсредоточаването на сръбска войска в Кална, повтарям, че в тези минути не само на границата, но и в пограничните окръзи няма войска. Има обаче една шайка от около 20 черногорци, които неотдавна са минали от България в Сърбия и са извършили разни пакости. Тя деятелно се преследва от кралските власти. Тя се отправи към България. Много вероятно е, че е могла вече да мине границата. Впрочем, ако това е станало, княжеското правителство нека се потруди да провери сведенията на своите власти и то не ще закъснее да констатира тяхната неточност.

Рангабе: Правителството е твърде щастливо, дето може да констатира, че предметните известия са съвършено лишени от основание и искрено благодари, Ваше превъзходителство, за уверенията, които благоволите да му дадете. Една строга анкета ще се заповяда, за да се констатира източникът за тия заплашителни слухове. Княжеското правителство ще употреби всичките си усилия, за да улови шапката от 20 черногорци. За тази цел то желае да знае на кой пункт тя е влязла в Сърбия, и от коя страна има вероятност да мине в България.

Гарашанин: С готовност благодаря на княжеското правителство за предложените от него услуги. Ще ви доставя утре през деня исканите сведения. Засега съм щастлив, че можах да доставя поисканите сведения от княжеското правителство и моля да ми кажете дали присъствието ми в телеграфа е още нужно.

Рангабе: Княжеското правителство повтаря искрените си благодарности и съжалява загдето ви е безпокоило. Нищо повече тази вечер.

След този телеграфен разговор българското правителство изпраща в град Трън Тодор Василев - началник на административно-полицейското отделение при Министерството на вътрешните работи, за да извърши проверка на място. В своя доклад от 27 септември 1885 г. той потвърждава, че на 23 септември 1885 г. в с. Кална е имало събрание, на което са присъствали и неколцина чорбаджии от България, на които е било предложено да организират бунтове сред населението в Трънско и Брезнишко, след което да молят сръбското правителство за военна намеса. Преминали са нелегално от Сърбия в България агенти за подготовка на бунт сред населението.

Въпреки уверението на сръбския министър-председател за липса на сръбско съсредоточаване край границата продължават тревожните телеграми. С телеграма от 5 октомври 1885 г. трънският окръжен управител уведомява министъра на външните работи и изповеданията Илия Цанов, че усилено се строи път от Ниш до Дъсчан кладенец. Наредено е на сръбското население от с. Преслъп и Кална във всяка къща да има по 100 оки брашно и по 20 оки фасул за нужда на войската. На следващия ден с телеграма № 5281 същият окръжен управител уведомява, че в град Пирот има 16 батальона войска и 24 оръдия, които всеки момент ще се отправят към границата. С телеграма № 2791 от 7 октомври царибродският околийски началник уведомява правителството, че усилено се строи и разширява пътя от Пирот до границата, а многобройна сръбска войска е настанена в местността Купец. Същия ден пристига телеграма от Трън, че в Пирот се очаква крал Милан IV. Тези телеграми дават повод на министър Илия Цанов да изпрати бърза телеграма до нашия дипломатически представител в Цариград, с която му нарежда незабавно да уведоми дипломатическите представители на великите сили за военните приготовления на Сърбия.

Сведенията за строителство на пътища и придвижване на военна сила се получават от населението и пощенските служители, обслужващи международния маршрут Цариброд - Пирот, по който се разменя международната поща за Европа. Въпреки международната договореност сръбските власти забраняват движението на колата с международната поща,което е потвърдено с телеграма № 5366 от 12 октомври 1885 г. на трънския окръжен управител до министъра на външните работи и изповеданията, че „нашият пощальон в Пирот е бил последван и под конвой изпратен до границата. В Пирот се забелязало голямо движение. Сръбската войска е дошла на два километра разстояние до границата в направление към Цариброд". Непосредствено след тази телеграма пак от Трън следва друга: „Днес две роти сръбска войска се е разположила на границата при Дъсчан кладенец".

ПРИВЕЖДАНЕ ВТОРИ ПЕШИ СТРУМСКИ ПОЛК В БОЙНА ГОТОВНОСТ

Съгласно заповед № 58 от 21 септември 1885 г. за командир на Втори пеши струмски полк е назначен капитан Стефан Иванов Кисов1 и същия ден приема полка от майор Аврам Иванов Гуджев, Той заварва над 1200 запасни войници, които чакат да бъдат зачислени в полка, да получат облекло и оръжие. Повече от запасняците отбиват редовната си военна служба в артилерията и кавалерията, което принуждава капитан Кисов с телеграма да се обърне към Министерството на войната как да постъпи с тях. Получава нареждане по-голямата част от тях да изпрати в София.

Втори пеши струмски полк се разгръща от три в четири дружини и една дружина от запасни войници. Числото на редовните войници достига 972 души, а на запасните - около 1100 души. Офицерският състав

- 42-ма души, 7 партупей юнкери и 3-ма полкови лекари. Голям проблем предизвикват мобилизираните, за които не достигат дрехи и обувки. Полковите шивачи на дрехи от 50 души преминават на денонощна работа. По настояване на техния началник Абаджиев мобилизирани са още няколко шивачи. По липса на нови дрехи личният състав на пета дружина за Радомир е изпратен в износени дрехи. Всеки войник от полка получава пушка стар модел, 90 бойни патрона, от които задължително 42 съхранява в личната си раница или торба.

Обозът на полка се състои от 5 здрави конски каруци и 5 волски коли, 17 обозни коли, 10 впрегнати вола, 5 коня за яздене. Набързо от околните край Кюстендил села са реквизирани 29 волски коли, от които само 12 се оказват в изправност. В много добро състояние е санитарната част, която разполага с 5 волски коли, а лазаретната линейка

- с 4 коня. Старши полкови лекар е Йосиф Поппетров Любенов с помощници д-р Садовски и д-р Герасимов. Доктор Любенов е роден на 3 май 1847 г. в с. Горни Кортен, Кюстендилско Крайще, син на възрожденец- виден български лекар, изявен публицист, общественик и писател. Завършва класно училище в Кюстендил и Висше военномедицинско училище в Цариград. Лекар на турския гарнизон в Ниш, но за

революционната си дейност е преместен на същата длъжност в турския гарнизон в Йемен. След освобождението на страната е военен лекар в Кюстендил, през Сръбско-българската война през 1885 г. е лекар във временната болница с 273 легла в Софийското военно училище. Като подполковник в продължение на четвърт век е началник на Софийския военен медицински окръг. Автор на медицински книги, български делегат в престижни медицински конгреси. Умира на 30 ноември 1909 г. в София.

Въпреки преминала на денонощна работа, полковата хлебопекарна не е в състояние да осигури хляб на военнослужещите. За да се преодолее недостатъкът от хляб, освен в Кюстендил започва да се приготовлява в Радомир и Самоков, а така също и сухар.

Духът на войниците е много висок, с голямо желание да заминат към границата с Турция. Постоянно пристигат турски войници дезертьори, които заявяват за ширещи се заразни болести и големия брой на умиращите.

Вземат се бързи мерки за укрепване на границата с Турция, която е най-уязвима откъм с. Гюешево, откъдето през Девебаир може да навлезе турска войска от Македония. Инженерните укрепления се извършват по проекти на инж. капитан Лалчев и поручик Матеев. През септември 1885 г. в Кюстендил пристига рота от Пионерната дружина с командир поручик Дюлгерски, която с масовото участие на доброволци извършва укрепления между селата Враца - Гърляно. Една рота от дружината заминава за Дупница.

За началник на кюстендилския отбранителен район е назначен командирът на Втора пеши кюстендилски полк, а за дупнишкия отбранителен район командирът на Трети бдински пехотен полк. Към кюстендилския район се числят: Втори пеши струмски полк, четвърта батарея от Първи артилерийски полк, три ескадрона от Трети конен жандармерийски полк и половин рота сапьори. По заповед на командващия Западния отряд в края на септември 1885 г. цялото протежение на границата с Турция от връх Патерица в Кюстендилско Краище до Рила се инспектира от капитан Филипов, поручик Атанасов, подпоручик Николов II и подпоручик Златарев. След тази инспекция от 10 октомври втора рота с командир капитан фодулаки заминава за с. Враца в помощ на пионерната дружина за изграждане на колиби за войниците и доброволците във връзка с предстоящата зима.

По заповед на командира на Западния отряд трета рота от Втори пеши струмски полк, намираща се в Дупница, заминава за гр.Трън, за да отбранява дясното крило на трънската отбранителна позиция.

В Кюстендил пристига командирът на Западния отряд, който провежда съвещание с командващия състав на кюстендилския и дупнишкия отбранителен район, на което се взема решение незабавно да се изпратят две роти за с. Божица в Кюстендилско Крайще и да се назначи офицер на доброволческата дружина в с. Извор. Една дружина да замине за с. Невестино, за да отбие евентуално турско нападение. Капитан Стефан Георгиев Паприков дава указание, ако се наложи отстъпление от бойните линии, да се извърши организирано, както следва: по пътя Кюстендил - Радомир - София при нападение от турска страна, а по пътя Божица - Трекляно - Радомир - Самоков при сръбско настъпление. Генералното сражение ще се води в направлението Вакарел - Нови хан.

В основни линии Втори пеши струмски полк е приведен в бойна готовност, без да има известност с Турция или Сърбия ще воюва.

ОБЯВЯВАНЕ НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1885 г.

На 2 ноември 1885 г. в 0,15 ч дежурният телеграфист в Софийската станция на пощите и телеграфите приема телеграма от град Пирот, подадена от сръбския министър-председател и министър на външните работи Милутин Гарашанин, адресирана до гръцкия дипломатически представител в София Рангабе , който представлява сръбските държавни интереси в България, за да уведоми министъра на външните работи и изповеданията Илия Цанов, че Сърбия обявява война на България в 6 часа сутринта. Телеграмата има следното съдържание: „Командирът на Първа дивизия и пограничните власти заявяват едновременно, че българските войски са нападнали на часа седем и половина заранта позициите, които заема един батальон от Първи пеши полк на сръбска територия, в околностите на Власина. Крапевското правителство счита това немотивирано нападение за обявяване на война. То ви моли, господин агенте, да съобщите в негово име на господин Цанова, министър на външните работи, че Сърбия, която приема следствието на това нападение, се счита във военно положение с Българското княжество, почвайки от събота 2/14 ноември, часа шест сутринта."

Телеграмата не се доставя веднага, снема се препис и незабавно се уведомява Илия Цанов . В 1,00 ч в телеграфната зала пристигат всички министри, които се прегръщат и си пожелават победа. Министър-председателят Петко Каравелов и княз Александър Батенберг са в Пловдив.

В 2,00 ч съдържанието на телеграмата е предадено в Пловдив, приета от началника на Южнобългарските пощи и телеграфи Иван Стоянович , който нощува в телеграфната зала от деня на Съединението, като приема и предава телеграми. Той занася веднага телеграмата на началника на щаба на българската войска капитан Рачо Петров , а по-късно в спомените си ще напише: „Той я прочете съвсем спокойно и каза: „Това го очаквах. Но слушай, Стоянович, и помни думите ми, тия сърби ще ги бием." След това взе телеграмата и отиде сам да я предаде на княза."

Капитан Рачо Петров пристига в телеграфната станция при Стоянович и изпраща телеграми до командира на Западния корпус и началника на Северния отряд, в които им съобщава: „Утре, събота, 6 часа сутринта, война със Сърбия обявена. Вземете мерки."

Капитан Рачо Петров изготвя Манифест към българската войска, който след подписването му от княз Батенберг го предоставя на Стоянович за предаване по телеграфа. Той гласи: „Офицери, унтерофицери и войници! Сръбският крал ни обяви война.Той заповяда на сръбската войска да нахълта в нашите земи... Войници, покажете вашата храброст, защищавайте вашите майки и огнища, смажете врага, който подло и дебнешком напада върху ни и не оставяйте, докато не го унищожите."

Манифест отправя княз Александър Батенберг към българския народ за приемане на обявената от Сърбия война и на започване на бойни действия. Манифестът е подготвен от министър-председателя Петко Каравелов, в който между другото се казва: „Ний Александър! По божията милост и народната воля княз на България!

Правителството на съседния нам сръбски народ, водимо от лични и егоистически цели и желающо да осуети святото дело - съединението на българския народ в едно цяло, - днес без всякой законен и справедлив повод е обявило война на нашата държава и е дало заповед на войските си да нахълтат в земята ни. С голямо прискърбление ние чухме тая печална вест, защото никога не вярвахме, че нашите еднокръвни и едноверни братя ще дигнат ръка и ще почнат една братоубийствена война в тия трудни времена, които премиват малките държави на Балканския полуостров и така безчеловечно и безразсъдно да се отнесат към своите съседи, които, без да причиняват никому вреда, работят и се борят за едно благородно, справедливо и похвално дело...

Нашето дело е свято и надяваме се, че бог ще го вземе под своята защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим вразите си..."

През същата нощ в Софийската телеграфна станция военният министър капитан Никифоров телеграфически нарежда на началник- щаба на Западния корпус капитан Паприков незабавно да подготви войската за посрещане на атаката на неприятеля. Капитан Паприков пристига в телеграфната зала, където заварва министрите, и без да се бави, изпраща бързи телеграми до началниците на военните отряди чрез телеграфо-пощенските станции в Цариброд, Трън, Брезник и Извод (Босилеградско), като нарежда да се явят в местните телеграфо-пощенски станции. След това телеграфира на командира на Втори пеши струмски полк в Кюстендил спешно да придвижи една дружина в с. Божица в помощ на изворския отряд. Телеграфически нарежда на капитан Маринов в Дупница за пренасочване на ескадрона и дружините от турската граница към сръбската, а той да поеме командването на врабчанската отбранителна позиция. Нарежда на командира на Дунавски полк капитан Блъсков веднага с войниците да тръгне за Сливница, а на командирите на другите две дунавски дружини, намиращи се в Радомир и Брезник, да заминат за град Трън и се присъединят към тамошния отряд.

Докато капитан Паприков дава нарежданията, от телеграфните станции започват да се обаждат командирите, че са пристигнали, с изключение на капитан филипов, командир на изворския отряд, който е при войниците на границата при с. Колуница. Вместо него се явява околийският началник. На него се нарежда да тръгне през нощта, да намери капитан филипов, като му предаде заповед на всяка цена да задържи напредването на сръбската войска, при крайна нужда да отстъпи към с.Трекляно. Началникът наТрънския отряд получава заповед да обърне внимание на отбраната на позицията край с. Врабча. На началника на отряда в Цариброд нарежда да притъпи атаката на врага и планомерно да отстъпи към Драгоман, като съобщи на капитан Букурешлиев, намиращ се срещу местността Планиница, да тръгне по течението на реката към Драгоман. Преди зазоряване българската войска е прегрупирана и готова да посрещне сръбската атака. Към 10,30 ч на 2 ноември настъпиха Сръбската кавалерийска бригада, Дунавската, Шумадиската и Моравската дивизия, а в резерв са - Дринската, Тимошката армия настъпва по посока Видин.

СФОРМИРАНЕ НА ИЗВОРСКИЯ ОТРЯД

Село Извор след освобождението от турско робство е околийски център на Кюстендилско Крайще на 73 селища, разположено край буен извор, кръстопът на важни пътни магистрали. През 1880 г. е извършено първото преброяване на населението в Княжество България, при което е установено, че от 24 336 жители в околията с изключение на един евреин - търговец на платове, всички други са българи. Военният отряд по време на Сръбско-българската война носи името на околийското селище Извор.

Съгласно предписанието на капитан Кисов - командир на Втори пеши струмски полк под № 2378, командирът на четвърта рота в полка поручик Лазар Костадинов Нишков се назначава за командир на Изворския отряд. В състава му влизат: първа рота от 212 души с командир подпоручик Константин Цанков Цанков, четвърта рота с командир поручик Нишков, състояща се от 217 души, и Изворската опълченска (доброволческа) дружина в състав от 950 души с командир подпоручик Иван Георгиев Попов. Всичко 1379 бойци, 3-ма офицери и 1 портупей юнкер.

На 13 октомври гореизброените военни части се намират: първа рота на турската граница, Изворското опълчение в с. Извор, четвърта рота в Кюстендил.Съгласно указанията Нишков трябва да събере целия отряд в село Божица, да избере позиция, която да укрепи. Затова тръгва Нишков от Кюстендил с натоварени на коне 400 лопати и кирки, но се наложга и от местното население край границата да се вземат още. Нишков намира в с. Божица достатъчно събрано количество брашно и ечемик и веднага с помощта на населението започва укрепителните работи.

Със заповед № 2378 на командира на полка за началник на Изворския отряд се назначава капитан Стойо филипов филипов . На 14 октомври сутринта втора рота с командир поручик Райчев и трета рота - поручик Топузов и взвод пионери под командването на капитан филипов тръгват през Соволяно, Горни Кортен и късно вечерта пристигат в с. Извор. Оттам капитан филипов уведомява капитан Кисьов по телеграфа, че са пристигнали, времето е студено, няма болни, но няма и фелдшер. На 15 октомври войниците получават топла храна, след закуската в 9 ч тръгват за Божица, отстояща на 20 км. Пристигат вечерта и са разпределени за нощуване по къщите, приети гостоприемно от населението. На следващия ден капитан филипов отива в с. Колуница, където поручик Нишков беше избрал и укрепване отбранителната позиция в местността Цветков гроб. На 17 октомври с един офицер и двама жандармеристи филипов обхожда цялата гранична линия чак до турската граница. Към четвърта рота присъединява трета рота, които под ръководството на поручик Нишков усилено продължават укрепителната работа на позицията. Втора рота оставя на бивак в с. Колуница, другите две роти и опълченската дружина в с. Божица. Тъй като в с. Извор има една фурна за хляб с капацитет от 200 хляба дневно, капитан филипов организира от доброволци 6 кервана с по 30 коня за доставка на хляб и други продукти от Кюстендил. Устройва и първата в българската военна история военнополева поща по маршрута Извор - Побит камък - Божица - Колуница. В божичката сграда на училището устройва временно болнично заведение, като за постеля използва сено и слама, а за завивки - вълнени черги, доставени от населението. Болничното заведение се обслужва от току-що пристигналия фелдшер. Командването на четвърта рота се поверява на фелдфебел Георги Димитров - македонски четник и войвода. След това капитан филипов заминава за с.Трекляно, за да избере втората позиция за отбрана в случай на отстъпление. Той избира местността Градище, разположена срещу мястото, където се сливат Драгалевската и Косовската река, за да образуват Треклянската река. Там се съединяват и пътищата от Босилеград и Трън за Радомир.

На 21 октомври се завръща от Трекляно и провежда кратко съвещание с командния състав как да се действа при отстъпление, като се използва пътят от Колуница, Бъзовица, Лечевци, Трекляно. Взема се решение в с. Шипковица да се устрои временен превързочен пункт. На 28 октомври към Изворския отряд се присъединява ескадрон от Трети жандармерийски полк, при което отрядът придобива следния състав:

а) първа дружина от Втори пеши струмски полк - 844 души;

б) взвод от Пионерната дружина - 52-ма души;

в) три роти от Изворската опълченска дружина - 739 души;

г) един ескадрон от жандармерията - 52-ма души, или всичко 1743 войници и опълченци, 7 оберофицери (младши офицери) и 2-ма портупей юнкери.

На 29 октомври по заповед на началник-щаба на Западния корпус капитан Стефан Георгиев Паприков жандармерийският ескадрон заминава за гр. Трън.

През октомври 1885 г. напрежението край граничната бразда нараства в Кюстендилско Крайще по вина на сърбите. На 17 октомври сръбски войници навлизат в българска територия и залавят един български опълченец, който изпълнява караулна служба. Те го ограбват, завеждат го при своя командир, който го разпитва, без да получи сведения за състава на Изворския отряд, предава го на двама войници да го заведат в Ниш на разпит. По пътя, когато седнали на почивка, сърбите заспали и той избягва. След завръщането си разказва на капитан филипов, че сърбите във Власина имат един батальон войска. Войниците са против сръбското правителство и готвената война. На 18 октомври нашето разузнаване донася, че сърбите започват да придвижват войски към границата и да я укрепват. Правят опити да примамват наши войници, опълченци и селяни, като им показват шепи пари, да преминат границата. На 27 октомври капитан филипов с един офицер и 7 кавалеристи обикаля край граничната бразда. По тях откриват стрелба от разположения наблизо сръбски полк, командван от подполковник Гайнович. По този случай подполковникът произвежда в чин унтерофицери трима от войниците, които са стреляли. На 29 октомври сръбските войници в околностите на с. Горна Ръжана залавят една селянка, която кара един вол, и я отвеждат в сръбска територия. На 31 октомври капитан филипов заедно с трънския околийски управител обикалят граничната бразда доста навътре в наша територия, когато при с. Клисура са обстрелвани от сръбска страна.

За всички тези прояви е донасяно в щаба на войската, но оттам идва един и същи отговор: „С нищо да не се предизвикват сърбите". Голяма част от сръбските войници са против войната. На 28 октомври се предава един, а на 29 срещу 30 октомври двама сръбски войници.

За основна отбранителна позиция е избрана високата местност Цветков гроб на североизток от с. Божица. Върхът има стратегическо значение и е укрепен с три отбранителни линии. Срещу нашата позиция е Букова глава - възвишение, където е разположена сръбската артилерийска батарея.

На 23 октомври е пленен от Трънския отряд сръбски куриер с много военни писмени заповеди, от които се узнава, че сърбите разполагат с 18 офицери, 1727 бойци, нестроева рота -100 души, 16 коня за яздене, 67 коня обозни, конски коли 30 броя, волски коли - 2 броя и 4 вола - всичките са на трънската позиция, като продължават попълненията.

Капитан Кисов отново инспектира позицията. Времето е много студено. Необходими са полушубки и ръкавици за бойците. Хлябът за войниците, които са на позицията, пристига със закъснение, защото отиването и връщането за докарването му от Кюстендил са необходими четири дни. Има дни, когато войниците получават по 350 драма хляб на ден. Въпреки трудностите бойният дух сред бойците е висок. Когато капитан Кисов се завръща в Кюстендил, околийският управител го уведомява, че в някои крайщенски села са преминали нелегални сръбски агитатори, за да уговарят населението към бунт и искания за присъединяване към Сърбия.

Началник-щаб на Западния отряд телеграфически нарежда на 29 октомври: в Кюстендил да остане само дружината, комплектована от запасняци и кюстендилската

опълченска дружина, за да вардят границата при евентуално турско нападение. Останалите две дружини незабавно да заминат за Трънския отряд, командването на който се поема от капитан Кисов, като кюстендилското командване се поема от капитан Тодоров, командир на Пета дружина. В Трън да се премести и щабът на Втори пеши струмски полк. По неизвестни причини след два часа горната заповед се отменя.

На 30 октомври капитан филипов в качеството си на началник на Изворския отряд нарежда:

а) Ако неприятелят предизвика нападение, четвърта рота да заеме предните окопи, разположени в центъра на отбранителната позиция.

б) Трета рота - окопите на левия фланг.

в) Втора рота - окопите на десния фланг на позицията, зад четвърта рота.

г) Първа рота - окопите, намиращи се зад трета рота.

д) Конният ескад
СПОДЕЛИ СРЕД ПРИЯТЕЛИ И В ГРУПИТЕ, ЗА ДА ВИДЯТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА КАКВО СЕ СЛУЧВА !!!

        



Български Воински Съюз "Васил Левски" и БНД "Шипка" стартираха ускорено формирането на отделно подразделение
за Специални операции и антитероризъм към "Първа Шипченска Опълченска Бригада".

За нуждите за обучението и подготовка на силите на опълчението и батальона за специални операции са нужни средства за: униформи, обувки, специално оборудване и екипировка, раници, палатки и алпийско снаряжение; транспорт и комуникации; наеми на спортни зали и стрелбища; наем на спортното оръжие и цената на боеприпасите в стрелбищата; заплащане на пътните разходи на доброволците от батальона за специални операции, които изпращаме на обучение във водещите учебни заведения и тренировъчни бази и центрове в чужбина; инструктори; знамена, печатни материали, шеврони за униформите, барети, кокарди; и т.н.

Който желае и има възможността да помогне, като осигури някои от нужните средства или екипировка, може да го направи като се свърже директно със щаба или преведе средства, но само по официално обявените на сайта на Воинският съюз "Васил Левски" и БНД "Шипка" банкови сметки. Никой друг в страната, освен официалното ръководство на двете патриотични организации, не е упълномощен да получава средства или екипировка, или да подписва договори за дарения. както и да издава официални документи удостоверяващи тяхното получаване.

Всички родолюбиви български граждани които разполагат с документи и реална информация за подобни опити за злоупотреба от страна на някои партийни елити опитващи се да компрометират национално освободителната борба на българският народ и нашите организации, да ни ги препрати своевременно в раздела за СИГНАЛИ на сайта, за да можем веднага да вземем нужните мерки за тяхното разобличаване.

Молим всички достойни българи по света и в страната, които са се включили в общото народно дело и са подпомогнали дейността ни и справедливата борба на Българският народ за връщане обратно цялата власт, свобода, достойнство, ресурси и бъдеще, да ни информират за да можем да оформим документално техните дарения и им изпратим нужните документи.

"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът"

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОМОГНЕТЕ ЧРЕЗ ДАРЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ БАНКОВИ СМЕТКИ:

БЪЛГАРСКИ Воински съюз „ ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
S-E BALG.VOINSKI SAYUZ V.LEVSKI
в лева – BG87RZBB91551004930922
в USD – BG43RZBB91551004930938
в EURO BG05RZBB91551004930943
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria) EAD
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „ШИПКА“
S-E BALG.NATS.DVIZHENIE SHIPKA
в лева – BG70RZBB91551004930840
в USD – BG26RZBB91551004930856
в EURO – BG03RZBB91551004930882
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria) EAD
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria

Или чрез PayPal:

Или чрез DonorBox:




Съвет на IT специалиста: Когато извършвате разплащания през интернет, ви препоръчваме да използвате "виртуална банкова карта" (вкл. и когато използвате PayPal или която и да било друга доказана система за разплащания). Номерът и сумата за нея могат да се използват само веднъж, както и няма опасност някой да ви дръпне повече пари, отколкото сте написали - за друго плащане използвате друга виртуална карта, която се изважда за 2 минути. Ако не знаете как да създадете такава карта, обърнете се към банката, в която имате сметка (или натиснете тук, за да прочетете повече в Google).

ОСНОВНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКИ Воински съюз "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" И БНД "ШИПКА"

1. Просвещение, пробуждане, обединение на ресурсите и възможностите, координация и ръководство на действията на всички родолюбиви български граждани и на всички членове, съратници, доброволци и симпатизанти в национален и международен мащаб.
2. Обединение и защита интересите на всички български граждани в страната и чужбина, без разделение заради партийни, религиозни, етнически и социални различия.
3. Защита на българските национални идеали, на териториална цялост, независимост, стабилност и суверенитет на българската държава.
4. Защита на свободата, правата, живота, спокойствието, достойнството и бъдещето на всички български граждани.
5. Защита на мира, социалните права, историческа памет, духовност, култура и просперитет на всички български граждани а също така ускорена реализация на Новото Българско Национално Възраждане.
6. Защита на интересите и правата на военнослужещите от българската армия, служителите в МВР и всички право охранителни и правораздавателни органи, ведомства и агенции.
7. Подпомагане на Въоръжените Сили на България при всяка форма на външна агресия и враждебни на интересите на българската държавност и ВЪРХОВНИЯТ СУВЕРЕН – НАРОДА престъпни по своята същност посегателства или действия от страна на агентите на чуждата пета колона проникнала в държавните структури.
8. Предотвратяване на всяка враждебна за страната и народа ни дейност от страна на чужди спец. служби и техните вътрешни агенти на влияние, вербувани сред родните политици, министри и други високопоставени лица като: държавна измяна, шпионаж, предателство, икономически, организационни и финансови саботажи, диверсии и всички други подобни и пагубни за страната ни престъпни техни действия.
9. Противодействие, преследване, неутрализиране и наказване на всяка форма на държавна измяна, предателство, вредителство, саботаж, диверсии (включително икономически, финансови, военни и организационни такива) от страна на висшето държавно и военно политическо ръководство на страната (Президент, министри, партийни лидери и депутати, временно назначени от народа на съответни длъжности).
10. Ускорено Българско Национално възраждане в условията на мобилизационен режим и самоуправление (истинска демокрация чрез референдуми) на народа!

АКО СИ ГОТОВ ЗА РЕАЛНИ ДЕЛА СЕ ВКЛЮЧИ И УЧАСТВАЙ!

Със задълбочаването на мигрантската криза организираме ускорена МОБИЛИЗАЦИЯ за пробуждане, обединение, военно патриотично обучение и самозащита на населението. И за опазване на БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ и защита на националните ни интереси. Когато няма истинска армия, държавност и държава наш свещен дълг е ОБЕДИНЕНИ ЗАЕДНО - да спасим нашият народ, деца и Отечество. Не бъди безразличен и безотговорен към случващото се и не си заравяй главата в пясъка. Днес "мечката" играе в съседите, а утре ислямистските екстремисти ще изкъртят и твоята врата, за да ти изнасилят и избият семейството!!! Събуди се и се присъедини още днес и сега! УТРЕ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО!



100 ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ОТ 3 МАРТ НА ШИПКА МОГАТ ЗАВИНАГИ ДА ОСВОБОДЯТ БЪЛГАРИЯ

С всeки ден БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ "Шипка" и Воински Съюз Васил Левски расте и натрупва все по-голяма сила.Независимо от провокациите и продължаващите репресии срещу наши членове, битката продължава, и ще продължи до ПОБЕДАТА. ПОБЕЖДАВАТ СИЛНИТЕ ДУХОМ. ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ НАРОДА СИЛЕН!!!

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ”ШИПКА” и ВОЙНСКИ СЪЮЗ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
След проведените срещи по градове и независимо от интензивните провокации през последните дни ви обявяваме новите райони на покритие!!!
НАЦИОНАЛНИ ТЕЛЕФОНИ: 0889 595 222; 0882 000 977
SKYPЕ: BNOSHIPKA, ValterSpecnaz

БАНКЯ
БУРГАС
ВАРНА
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ВЕЛИНГРАД
ВИДИН
ВИДИН/ДУНАВЦИ
ДИМИТРОВГРАД
ДОБРИЧ
ИСПАНИЯ
КНЕЖА
КОЗЛОДУЙ
ЛОВЕЧ
ПАВЛИКЕНИ
ПАЗАРДЖИК
ПЛЕВЕН
ПЛОВДИВ
РУСЕ
СОФИЯ
СОФИЯ - Павлово и Овча Купел
СТАРА ЗАГОРА
ТРЯВНА
ШУМЕН
с. Поликраище
с.ЦОНЕВО

АМЕРИКА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
ЧЕХИЯ
ЧЕХИЯ - Прага



Ключви думи за търсачките: Сръбско-българска епопея, Сръбско-българска война, Преславският полк, 6 септември 1885, Стефан Веркович, Милан IV Обренович, Австро-унгарска империя