Комитет за Национално Спасение „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
Воински съюз – БНД „Шипка“

Воински съюз Васил Левски - БНД Шипка - БНО - Комитет за национално спасение Васил Левски
Воински съюз Васил Левски - БНД Шипка - БНО - Комитет за национално спасение Васил Левски
   
 Click for English version

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ И ВЪВ ФБ!
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ
Чужди спец служби готвят откъсването на Южна България с помощта на радикализирани групи от роми, хилядите ислямски мигранти и частни военни компании!
Ердоган с ултиматум: Всеки момент мога да отворя границата и да наводня България и Гърция!!!
Започна се! Мигрант влезе в сервиз в София, извади пистолет и започна да стреля! Един българин е...
Кой целенасочено внедрява мутри в МВР, за да компрометира чрез тях почтените полицаи и да накара народа да ги намрази???
Българи защитиха братята слявяни в Източна Украйна от престъпната хунта на Киев
До всички членове на Воински съюз "Васил Левски"!
Открита среща на Воински съюз "Васил Левски" и Българско народно опълчение "Шипка" - 20.02.2016, Бургас

НАЧАЛНА СТРАНИЦА

Комитет за Национално Спасение „Васил Левски“
  - Дейност

Воински съюз "Васил Левски"
  - Структура, цели и задачи

Българско Народно Опълчение „Шипка“
  - История - Българското опълчение по време на Руско турската война
  - Цели и задачи
  - Македоно-одринско опълчение
  - Сръбско-българска война

Приятели и съюзници

Платформа
  - Геноцид над народа и неговото право и задължение на национална съпротива и въстание
  - Нелегитимната днешна власт
  - Партиите са незаконни и напълно излишни при истинската пряка демокрация и власт на народа
  - Закон за отговорността на властта пред Народа

Българска Народна Армия
  - Клетва
  - Минало
  - Настояще
  - Бъдеще
  - Цели и задачи
  - Структура
  - Численост
  - Въоръжение и екипировка
  - Разузнавателни органи
  - Унищожение на армията
  - Истината за унищожението 1
  - Истината за унищожението 2
  - Унищожение на ракетните ни комплекси 1
  - Унищожение на ракетните ни комплекси 2

Военни училища
Научно изследователски институти и Конструкторски бюра
Военно промишлен комплекс
Министерство на Вътрешните работи
Българско Национално възраждане

Новини
Публикации
Дейност
Видео
Плакати

Запиши се!
Подай сигнал!

Контакти

Принтирай




БАНКОВИ СМЕТКИ НА ВОИНСКИ СЪЮЗ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" И БНД "ШИПКА"

БЪЛГАРСКИ ВОИНСКИ СЪЮЗ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
S-E BALG.VOINSKI SAYUZ V.LEVSKI
в лева – BG87RZBB91551004930922
в USD – BG43RZBB91551004930938
в EURO BG05RZBB91551004930943
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria)
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria
БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „ШИПКА“
S-E BALG.NATS.DVIZHENIE SHIPKA
в лева – BG70RZBB91551004930840
в USD – BG26RZBB91551004930856
в EURO – BG03RZBB91551004930882
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria)
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria

Българско Народно Опълчение „Шипка“: Македоно-одринско опълчение

Балканската и междусъюзническата войни

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913). То е създадено на 23 септември 1912, в навечерието на Балканската война. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че са наскоро избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия. В опълчението се включват и българи от Северна Добруджа и Поморавието, над 500 доброволци от други страни (руснаци, чехи, румънци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души. След края на войните за национално обединение ветераните от МОО формират Съюза на македоно-одринските опълченски дружества, който развива културно-просветна дейност.

Формиране

На 17 септември 1912 с указ на цар Фердинанд I в България е обявена всеобща мобилизация. На 18 септември началникът на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев възлага на подполковник Александър Протогеров и майор Петър Дървингов да организират и изпратят в тила на османските сили „малки партизански отряди“.

На 19 септември Изпълнителният комитет на Македоно-одринските благотворителни братства свиква на Колодрума (сегашният софийски квартал Лагера) всички македонски и тракийски имигранти, които не са служили във войската. За два часа се събират над пет хиляди души, пред които подпредседателят на комитета доктор Полихрон Нейчев произнася пламенна реч. Пристъпва се към сформиране на подразделения от доброволците, като се излъчват десетници и стотници. Организират се и първите занятия по военно обучение. На 20 септември в занятията се включва и първият инструктор на доброволците, запасният офицер Дянко Караджов. През следващите дни в сборния пункт продължават да се явяват все нови и нови хора — войводи, четници, учители, студенти, селяни, занаятчии, лекари, инженери, дори свещеници, както и вече възрастни опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война през 1877 — 1878 година. Много чужденци — руснаци, румънци, черногорци, гърци, сърби, чехи, словаци, грузинци, арменци и други също изявяват желание да постъпят като доброволци в българската армия и да се бият за освобождението на поробените българи от Македония и Одринска Тракия.

Регламентиране и статут

На 23 септември е установен Щаб на опълченските дружини, в който влизат дейците на Върховния комитет подполковник Протогеров, подполковник Стефан Николов, майор Дървингов и капитан Стоян Величков. Щабът пристъпва незабавно към създаването на доброволчески формирования. Създадени са и шест отдела - за обучение на доброволците, техническа част, за набор и адютантура, полиция, за разквартируване и административен в състав от 16 секции - на които са поставени задачи, свързани със сформирането, настаняването, екипирането и обучението на опълченските дружини.

На 23 септември със заповед на Действащата армия е обявен специален правилник — „Положение за формиране на доброволческите отряди“. В състава на доброволческите отряди се приемат всички българи и чужденци, които са изразили желание, независимо от тяхното поданство. За да бъдат включени в отрядите обаче, към българските граждани се предявява изискването да не са отбили редовната си военна служба. Доброволческите отряди са със статут на самостоятелни части от българската армия, но при необходимост се използват и за попълване на войскови части от нейния състав. Снабдяването им с храни, обмундирование и въоръжение е задължение на началника, към който са придадени.

Щабът на Действащата армия подготвя и специален „Правилник за доброволческата служба на офицери, подофицери, лекари, аптекари и други специалисти чужденци във войската през военно време“, който урежда всички въпроси, свързани с небългарските поданици, които желаят да вземат участие във войната като доброволци от опълченските дружини. Началникът на щаба на Действащата армия, генерал-майор Иван Фичев утвърждава документа на 25 септември и той незабавно влиза в сила. Подобно на целия личен състав на българската армия и доброволците чужденци „се подчиняват на българските закони и са длъжни да изпълняват всичките заповеди и разпореждания на началстващите лица, под чиято власт те бъдат назначени“. Според изискванията на закона те остават на служба, „догдето трае военното време“, и могат да бъдат освободени от нея само със съгласието и по усмотрението на своите началници. По този начин юридически се регламентира присъствието на доброволците небългарски поданици в състава на българската армия и се урежда техният статут.

Документите премахват съществуващите пред българите от Македония и Одринска Тракия правни ограничения и им позволяват да вземат участие във войната. Опълченците се приемат при строг подбор, тъй като броят на кандидатите достига около 25 000 души, което далеч надвишава възможностите за въоръжаването и екипирането им. При подбора критериите за приемане на военна служба са същите, каквито са установени от Закона за въоръжените сили на Царство България.

Структура и командване

Щаб на Опълчението

На 25 септември 1912 година генерал Фичев назначава и състава на щаба на македоно-одринските дружини. Тяхното ръководство е възложено на началника на Девета дивизионна област генерал-майор Никола Генев — участник в Руско-турската война от 1877-1878 година като доброволец от Българското опълчение, а също и в Сръбско-българската война през 1885 година. За негов помощник е назначен охридчанинът подполковник Александър Протогеров, а за началник-щаб — кукушанинът майор Петър Дървингов.

Офицерите и военните чиновници на Македоно-одринското опълчение в 1912—1913 година
На 28 септември „за носене на службата“ към щаба на опълчението са зачислени още осем офицери. Освен имената на другите трима офицери от ЩПО — подполковник Стефан Николов, ротмистър Димитър Атанасов и капитан Стоян Величков, в списъка са посочени и имената на подпоручик Петър Хаджипетров, прикомандирован от 36-ти пехотен козлодуйски полк, подпоручик Иван Минков от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Димитър Аянов от Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, подпоручик Никола Лефтеров от Осми пехотен приморски полк и подпоручик Дянко Караджов, който до този момент е инструктор в Македоно-одринското опълчение. Подпоручиците Лефтеров и Аянов обаче, въпреки че са зачислени в щаба на опълчението, почти веднага след това заминават начело на чети за вътрешността.

Ново офицерско попълнение от общо 9 подпоручици при-стига в опълчението на 7 октомври — от 4-и пехотен плевенски полк са прикомандировани пет дути, от 17-и пехотен доростолски полк — трима, а от 34-и пехотен троянски полк - един. На 10 октомври пристигат още четирима офицери — един капитан и двама подпоручици от 18-и пехотен етърски полк, както и един подпоручик от 19-и пехотен шуменски полк. До края на месеца в Македоно-одринското опълчение са зачислени още трима офицери — един капитан от Мостовата дружина, един капитан от Видинския крепостен батальон и един подпоручик от 16-и пехотен ловчански полк. През следващия месец командирските места в опълчението са частично запълнени, макар и предимно с младши офицерски кадри, без почти никакъв стаж в армията.

Формиране на дружините. Командири

Към 26 септември щабът на дружините разполага вече с около 6 500 доброволци.

Съгласно разработените щатове най-малката структурна единица на дружините е отделението, което се състои от 8 души. Шест отделения образуват един взвод, а четири взвода — рота. Взводът е в състав от 49 души, а ротата — от 212—215 души. Четири роти образуват дружина, към която се придава и нестроева рота в намален състав. Дружинният командир разполага и с органи по дисциплината, разквартируването, свръзката, прехраната, санитарното дело, снабдяването с боеприпаси, паричната част и домакинството или всичко с 1 079 души. Решено е също дружините да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия. Това обаче не означава, че доброволците трябва да произхождат единствено от града или околията, чието название носи дружината.

Най-малкият опълченец - Минко (Милко) Минков, 15-годишен, служил в 3 рота на 7 кумановска дружина

До 2 октомври са организирани шест дружини.

* Първа Дебърска дружина е съставена само от дебърци, тъй като те първи пристигат на сборния пункт, и преди още останалите доброволци да са се появили, формират своята дружина, подразделяйки я на роти и взводове. За неин пръв командир е назначен подпоручик Дянко Караджов.
* Втора Скопска дружина с командир подпоручик Иван Минков се създава от доброволци от Кривопаланското, Кратовското, Кумановското и Скопското братство.

* Трета Солунска дружина е сформирана от доброволци от Щипското, Серското, Драмското, Солунското и Кукушкото братство. Командир на Солунската дружина е ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков, от Сухо, Солунско.
* Четвърта Битолска дружина включва доброволци от Битолското, Прилепското и Тетовското братство. Неин командир е капитан Владимир Каназирев.
* Пета Одринска дружина е съставена от емигранти, обединени от Одринското, Разложкото и част от Горноджумайското и Петричкото братство. За временен командир е назначен фелдфебел Радул Канели.

Шеста Охридска дружина се формира от 1-ва рота на Крушевското братство, 2-ра рота от Костурското, 3-а рота от Охридското и 4-а рота от Охридското и Кичевското братство. Командир на дружината е поручик Константин Мановски.

* Щабът на 12-та битолска дружина, начело с капитан Владимир Каназирев, и кметът на Шаркьой в 1913 година
Успоредно с шестте опълченски дружини през октомври 1912 година под ръководството на капитан Стоян Величков в основни линии приключва и формирането на инженерно-техническата част. В състава ѝ влизат инженерно, сигнализаторско, хелиографно, телефонно, велосипедно, мортирно, минноподривно, химическо, електрическо-монтьорно и обозно отделение и механическа работилница. Съставът ѝ постепенно се увеличава, за да достигне към момента на разформироването на Македоно-Одринското опълчение през 1913 година до 268 души.

Полагат се основите и на санитарен отряд. Към 26 октомври 1912 г., когато се изнасят от София към местоназначението си, лазаретът и аптеката имат общо 72 души персонал, 7 товарни коли и 17 впрегатни животни. Съставът на отряда се увеличава и надхвърля 250 души. Изградени са и останалите предвидени по щата опълченски подразделения. Числеността им към момента на изнасянето за театъра на военните действия на 26 октомври 1912 година достига 111 души за интендантската рота, 77 за огнестрелния парк, 64 души с 97 товарни животни и 42 каруци в продоволствения транс-порт и 25 души музикантски хор.

В началото на октомври 1912 от дивизионните области пристигат още 3 993 доброволци, 165 подофицери и запасняци и 7 офицери и от тях са сформирани още шест дружини.

* Седма Кумановска дружина е организирана в Кюстендил под ръководството на подпоручик Георги Светогорски.
* Осма Костурска дружина се формира от капитан Стоян Величков и подпоручик Хр. Трайков в София от доброволците от варненското македоно-одринско братство. В дружината е зачислен партизанският отряд на подпоручик Димитър Аянов, който действа в Малкотърновско и Лозенградско като съставна част от партизанската дружина на подпоручик Михаил Герджиков.
* Девета Велешка дружина се създава под командването на капитан Методи Бойчев в Русе, където е подготвена и обучена, като доброволците дори успяват да проведат стрелби. В сравнение с личния състав на всички останали дружини опълченците от 9-а дружина са най-добре организирани и екипирани.
* Десета Прилепска дружина е организирана в София от пловдивските македоно-одрински доброволци. Нейни организатори са подпоручик Лало Вутов и капитанът от руската армия българинът Владимир Везенков от Крушево. В състава ѝ е зачислена и група македоно-одрински емигранти, пристигнали специално от САЩ, за да вземат участие във войната. При прилепчани е зачислена партизанската рота, командвана от подпоручик Никола Лефтеров.
* Единадесета Серска дружина се създава под командването на поручика от руската армия Мгебров чрез отнемане на четвъртите роти от 7-а кумановска, 8-а костурска и 10-а прилепска дружина. Поради липса на офицерски кадър, както и вследствие екстреното заминаване на дружината към театъра на военните действия, дружината е оставена в триротен състав. По-късно командир на дружината става велешанинът Димитър Зографов.
* Дванадесета Лозенградска дружина се организира в Бургас също в триротен състав под ръководството на подпоручик Трифон Бояджиев. В първата ѝ рота (т. нар. „юнашки легион") с командир подофицерът от швейцарската армия Луи Айер са включени 205 души, членове на юнашката гимнастическа организация. Втората рота е съставена само от арменци и по време на войната числеността ѝ достига 273 души. Поверена е на подпоручика от българската армия Карекин Нъждех. В третата рота са обединени всички доброволци от македоно-одринското братство в Бургас.

От 11 октомври 1912 г. 12-те дружини на Македоно-одринското опълчение са сведени в три бригади. Първите четири дружини образуват 1-ва бригада, следващите четири — 2-ра, а последните — 3-а. За командири на бригадите, ползващи се с права на командири на полкове, са назначени подполковниците Стефан Николов, Антон Пчеларов и Александър Протогеров.

Партизански отряди

Освен редовното опълчение Щабът на партизанските отряди - Дървингов, Протогеров, Николов, Атанасов и Величков, пристъпват и към създаване на няколко партизански отряда. След мобилизацията са формирани 59 партизански взвода (чети) на МОО, една самостоятелна партизанска дружина от две роти и четири отделни партизански роти. Четите са оглавени от бивши войводи на ВМОРО и ВМОК - Тодор Александров, Михаил Герджиков, Христо Силянов, Георги Попхристов, Дончо Златков, Ефрем Чучков, Петко Пенчев и т. н., които са произведени в звание подпоручик или фелдфебел, ако вече нямат военни звания подобно на капитан Никола Парапанов, капитан Георги Тодоров, фелдфебел Христо Чернопеев, фелдфебел Кръстьо Николов Българията и други.

Въоръжение и снаряжение

Въоръжението, с което опълченците разполагат за военно обучение до заминаването си от София, наброява едва 666 карабини и пушки (162 броя „Манлихер", 433 броя „Бердана № 2", 71 броя турски „Маузер-Ли“) и 108 улански саби. Снабдени са и с 8 748 патронташа. Артилерийската инспекция при военното министерство прави неуспешен опит да осигури оръжие за опълчението от Австро-Унгария. Обръща се с молба за съдействие към Военното министерство на Русия. Научавайки, че оръжието е необходимо за въоръжаването на македоно-одринските доброволчески дружини, за положителното решаване на въпроса пред император Николай II се застъпва лично председателят на Славянското благотворително общество и пръв военен министър на България след Освобождението генерал от пехотата Пьотър Паренсов. Отпуснати са 20 000 берданови пушки и 10 000 000 патрона, т. е. по 500 за всяка една.

Веднага след получаването на въоръжението, през последните дни на октомври в Търново Сеймен, Лозенград и Бабаески, то е раздадено на опълченците. Тъй като първоначално военното обучение на доброволците се осъществява почти изцяло без оръжие, то преобладават занятията по строева, тактическа и физическа подготовка. Към занятия по огнева подготовка фактически се пристъпва след 10 октомври, когато е доставено необходимото количество учебни помагала — станоци, огледала, мишени и други, като се използва и наличното оръжие. Същинското обучение по огнева подготовка обаче се осъществява след раздаването на оръжието на опълченците, в края на октомври 1912 година. Недостатъчно е и количеството на шанцовите инструменти (линеманови лопати и кирки), раниците, санитарното имущество, канцеларските материали за щаба и други. Платнища до края на Балканската война така и не са доставени.

Боен път

В Балканската война

ЦК на ВМОРО и много изявени македонски дейци като Васил Чекаларов смятат, че опълчението трябва да се изпрати на македонския фронт, но по изрично настояване на сръбското правителство Българското главно командване изпраща опълчението в Тракия.[6] Трите бригади на опълчението се отправят към Източния фронт на 17 октомври 1912 година. МОО взима участие в боевете при Саранлъ, Фере, Дедеагач, Мерхамли, Малгара, Булаир и Шаркьой.

През декември 1912 година след като са изпълнили поставените им задачи, партизанските чети и отряди са официално разпуснати. Отчитайки обаче, че четниците и войводите могат да бъдат изключително полезни със своя богат опит и умения, натрупани по време на тяхната дейност в Македония и Одринско, на 21 януари 1913 г. помощник-главнокомандващият българската армия генерал-лейтенант Михаил Савов отдава заповед, с която разпорежда те да се влеят в македоно-одринските дружини, намиращи се по това време в градчето Малгара в Източна Тракия. От 25 януари до 16 февруари 1913 г. в Малгара и в близките до него селища Кешан и Байрамич се събират общо 3 560 бивши четници и войводи, пристигнали от различните райони на Македония и Одринска Тракия.

На 3 март 1913 в Кешан е обявено формирането на трите нови опълченски дружини:

* Тринадесета Кукушка дружина с командир капитан Тодор Пенев.
* Четиринадесета Воденска дружина с командир капитан Григор Христов.
* Петнадесета Щипска дружина с командир капитан Никола Парапанов.
Новите дружини са разпределени по една в трите бригади и по този начин бригадите придобиват петдружинен състав.

Партизанските отряди за разлика от основните сили на опълчението са изпратени предимно в Македония - 17 чети в Битолско, 8 в Скопско и 28 в Струмишко, Серско и Солунско. Останалите 6 чети са изпратени на Тракийския театър в Странджа, Родопите и Беломорието.

В Междусъюзническата война

В навечерието на войната опълчението влиза в състава на 4-та Българска армия и се дислоцира в района северно от град Кочани. Оттук на 16 юни 1913 година атакува сръбските войски, укрепили се на отсрещните височини. На 18 юни атаката на опълчението е прекратена и то е върнато заедно с другите части на армията на изходни позиции. По-нататък опълчението отстъпва към старите граници на България. В началото на юли 1913 година опълчението действа по фланга на 4-та армия в хода на Калиманската битка. Опълчението взима участие в боевете при Редки буки, Парадли, Султан тепе, Пониква и Говедарник.


СПОДЕЛИ СРЕД ПРИЯТЕЛИ И В ГРУПИТЕ, ЗА ДА ВИДЯТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА КАКВО СЕ СЛУЧВА !!!

        



Български Воински Съюз "Васил Левски" и БНД "Шипка" стартираха ускорено формирането на отделно подразделение
за Специални операции и антитероризъм към "Първа Шипченска Опълченска Бригада".

За нуждите за обучението и подготовка на силите на опълчението и батальона за специални операции са нужни средства за: униформи, обувки, специално оборудване и екипировка, раници, палатки и алпийско снаряжение; транспорт и комуникации; наеми на спортни зали и стрелбища; наем на спортното оръжие и цената на боеприпасите в стрелбищата; заплащане на пътните разходи на доброволците от батальона за специални операции, които изпращаме на обучение във водещите учебни заведения и тренировъчни бази и центрове в чужбина; инструктори; знамена, печатни материали, шеврони за униформите, барети, кокарди; и т.н.

Който желае и има възможността да помогне, като осигури някои от нужните средства или екипировка, може да го направи като се свърже директно със щаба или преведе средства, но само по официално обявените на сайта на Воинският съюз "Васил Левски" и БНД "Шипка" банкови сметки. Никой друг в страната, освен официалното ръководство на двете патриотични организации, не е упълномощен да получава средства или екипировка, или да подписва договори за дарения. както и да издава официални документи удостоверяващи тяхното получаване.

Всички родолюбиви български граждани които разполагат с документи и реална информация за подобни опити за злоупотреба от страна на някои партийни елити опитващи се да компрометират национално освободителната борба на българският народ и нашите организации, да ни ги препрати своевременно в раздела за СИГНАЛИ на сайта, за да можем веднага да вземем нужните мерки за тяхното разобличаване.

Молим всички достойни българи по света и в страната, които са се включили в общото народно дело и са подпомогнали дейността ни и справедливата борба на Българският народ за връщане обратно цялата власт, свобода, достойнство, ресурси и бъдеще, да ни информират за да можем да оформим документално техните дарения и им изпратим нужните документи.

"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът"

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОМОГНЕТЕ ЧРЕЗ ДАРЕНИЕ НА СЛЕДНИТЕ БАНКОВИ СМЕТКИ:

БЪЛГАРСКИ Воински съюз „ ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
S-E BALG.VOINSKI SAYUZ V.LEVSKI
в лева – BG87RZBB91551004930922
в USD – BG43RZBB91551004930938
в EURO BG05RZBB91551004930943
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria) EAD
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „ШИПКА“
S-E BALG.NATS.DVIZHENIE SHIPKA
в лева – BG70RZBB91551004930840
в USD – BG26RZBB91551004930856
в EURO – BG03RZBB91551004930882
BIC/SWIFT - RZBBBGSF - Raiffeisen ВАNK (Bulgaria) EAD
32 Tsar Simeon I str.
9000 Varna
Bulgaria




ОСНОВНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКИ Воински съюз "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" И БНД "ШИПКА"

1. Просвещение, пробуждане, обединение на ресурсите и възможностите, координация и ръководство на действията на всички родолюбиви български граждани и на всички членове, съратници, доброволци и симпатизанти в национален и международен мащаб.
2. Обединение и защита интересите на всички български граждани в страната и чужбина, без разделение заради партийни, религиозни, етнически и социални различия.
3. Защита на българските национални идеали, на териториална цялост, независимост, стабилност и суверенитет на българската държава.
4. Защита на свободата, правата, живота, спокойствието, достойнството и бъдещето на всички български граждани.
5. Защита на мира, социалните права, историческа памет, духовност, култура и просперитет на всички български граждани а също така ускорена реализация на Новото Българско Национално Възраждане.
6. Защита на интересите и правата на военнослужещите от българската армия, служителите в МВР и всички право охранителни и правораздавателни органи, ведомства и агенции.
7. Подпомагане на Въоръжените Сили на България при всяка форма на външна агресия и враждебни на интересите на българската държавност и ВЪРХОВНИЯТ СУВЕРЕН – НАРОДА престъпни по своята същност посегателства или действия от страна на агентите на чуждата пета колона проникнала в държавните структури.
8. Предотвратяване на всяка враждебна за страната и народа ни дейност от страна на чужди спец. служби и техните вътрешни агенти на влияние, вербувани сред родните политици, министри и други високопоставени лица като: държавна измяна, шпионаж, предателство, икономически, организационни и финансови саботажи, диверсии и всички други подобни и пагубни за страната ни престъпни техни действия.
9. Противодействие, преследване, неутрализиране и наказване на всяка форма на държавна измяна, предателство, вредителство, саботаж, диверсии (включително икономически, финансови, военни и организационни такива) от страна на висшето държавно и военно политическо ръководство на страната (Президент, министри, партийни лидери и депутати, временно назначени от народа на съответни длъжности).
10. Ускорено Българско Национално възраждане в условията на мобилизационен режим и самоуправление (истинска демокрация чрез референдуми) на народа!

АКО СИ ГОТОВ ЗА РЕАЛНИ ДЕЛА СЕ ВКЛЮЧИ И УЧАСТВАЙ!

Със задълбочаването на мигрантската криза организираме ускорена МОБИЛИЗАЦИЯ за пробуждане, обединение, военно патриотично обучение и самозащита на населението. И за опазване на БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ и защита на националните ни интереси. Когато няма истинска армия, държавност и държава наш свещен дълг е ОБЕДИНЕНИ ЗАЕДНО - да спасим нашият народ, деца и Отечество. Не бъди безразличен и безотговорен към случващото се и не си заравяй главата в пясъка. Днес "мечката" играе в съседите, а утре ислямистските екстремисти ще изкъртят и твоята врата, за да ти изнасилят и избият семейството!!! Събуди се и се присъедини още днес и сега! УТРЕ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО!



100 ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ОТ 3 МАРТ НА ШИПКА МОГАТ ЗАВИНАГИ ДА ОСВОБОДЯТ БЪЛГАРИЯ

С всeки ден БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ "Шипка" и Воински Съюз Васил Левски расте и натрупва все по-голяма сила.Независимо от провокациите и продължаващите репресии срещу наши членове, битката продължава, и ще продължи до ПОБЕДАТА. ПОБЕЖДАВАТ СИЛНИТЕ ДУХОМ. ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ НАРОДА СИЛЕН!!!

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ”ШИПКА” и ВОЙНСКИ СЪЮЗ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
След проведените срещи по градове и независимо от интензивните провокации през последните дни ви обявяваме новите райони на покритие!!!
НАЦИОНАЛНИ ТЕЛЕФОНИ: 0889 595 222; 0882 000 977
SKYPЕ: BNOSHIPKA, ValterSpecnaz

БАНКЯ
БУРГАС
ВАРНА
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ВЕЛИНГРАД
ВИДИН
ВИДИН/ДУНАВЦИ
ДИМИТРОВГРАД
ДОБРИЧ
ИСПАНИЯ
КНЕЖА
КОЗЛОДУЙ
ЛОВЕЧ
ПАВЛИКЕНИ
ПАЗАРДЖИК
ПЛЕВЕН
ПЛОВДИВ
РУСЕ
СОФИЯ
СОФИЯ - Павлово и Овча Купел
СТАРА ЗАГОРА
ТРЯВНА
ШУМЕН
с. Поликраище
с.ЦОНЕВО

АМЕРИКА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
ЧЕХИЯ
ЧЕХИЯ - Прага



Ключви думи за търсачките: Балканска и междусъюзническата войни, Македоно-одринско опълчение, благотворителни братства, подполковник Протогеров, подполковник Стефан Николов,