0
ИСТОРИЯ НА
унищожението на Българската армия

1. От Иван Костов до Аню Ангелов
2. Истината за разложението на българската армия
3. Продължение на истината за разложението
4. ЗАПОВЕД на САЩ и Турция да унищожим ракетите си
5. Турският генщаб НАРЕДИ на Симеон да унищожи ракетите ни
6. ОСТАТЪЦИ от висшите ни военни училища

1
(горе)
1. От Иван Костов до Аню Ангелов

 

Без война и без външен противник националната ни сигурност бе унищожена

През юни 1997 г. САЩ изпращат официално запитване до българското правителство с искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. Под въздействието на общественото мнение обаче нашите управници шикалкавят. Американците също го увъртат – ракетите били морално остарели и те не виждали какво ще загуби България, ако ги унищожи. Истината е, че САЩ не желаят такова оръжие да има по границите на страните от НАТО.

  

 

На 30 юли 1997 г. България заявява, че унищожаването на комплексите Р-300 (Скъд) и Р-400 (СС-23) на този етап не отговаря на националните интереси на Република България. На 1 февруари 1999 г. влиза в сила подписаното на 27 юли 1998 г. споразумение между правителствата на България и САЩ за разбирателство, икономическа, техническа и съответно друга помощ. Клауза на това споразумение гласи: „Правителството на САЩ подпомага правителството на България при унищожаването на следните комплекси и свързаното с тях обслужване, материали и компоненти, както следва: 88-23 – ракетен комплекс 9К714 „Ока“; 8С1ГО-В – ракетен комплекс 9К72, РКОС-7-ракетен комплекс 9К52 и наличния 8С1ГО-А 8К11.“

  


ШЕДЬОВЪРЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕТО
последната ни подводница

  Въпросът е повдигнат отново през лятото на 2000 г., когато зам.-министърът на отбраната В. Шаламанов заповядва на ГЩ ускореното съкращаване на българските ракетни войски.  


ГОРЕ
НОВА ТЕХНИКА, ГОТОВА ЗА УНИЩОЖЕНИЕ
ДОЛУ


Р-400 в Националния военноисторически музей в София.

  Тричленна комисия от САЩ посещава и ракетната бригада в Ямбол. В припяването за унищожаване на Р-300 и Р-400 се включва и министърът на отбраната Бойко Ноев. Така стават ясни палачите на ракетните ни войски – войски, които биха защитили ефективно България.  

 

Освен ракетите обаче на дневен ред идва и първото намаляване на състава на въоръжените сили, което става факт на 29 октомври 1997 г. 38-ото Народно събрание намалява срока на служба по предложение на правителството на Иван Костов. От 1 януари 1998 г. срокът стана съответно 12 и 9 месеца. Депутатите от 38-ото народно събрание оставят извън списъка на въоръжените сили Гранични и Вътрешни войски, както и Националната служба за сигурност. Всичко това се превръща в законодателен факт с гласовете на 109 народни избраници. Строителни и Транспортни войски остават във въоръжените сили. По този начин обаче в състава на въоръжените сили остават войски, които не отговарят на стандартите на НАТО и това предопределя тяхната съдба.

Едва ли някой е предполагал през 1989, че след по-малко от десет години бойната ни авиация ще бъде поставена на колене. И то не от външни сили и външен противник, а изключително от вътрешни фактори. За осем години не са доставяни нови самолети, нито е започната някаква модернизация на старите, нито пък има перспектива нещо подобно да тръгне до края на 20-ти век. Със средствата, предвидени във военния бюджет през 1998, и тези, които се очакват в следващите две-три години, едва ли ще могат да се поддържат в изправност и да се осигурят ремонтите дори и на половината от разрешените от ДОВСЕ 235 бойни самолета. Да не говорим за подготовката на летателния състав.

  

 

Драстичното спадане на нальота – под 50-60 часа годишно

през 1995 и 1996, става причина за разделянето на авиаторите на групи, за да може поне малка част от тях да поддържат някакво задоволително ниво на подготовка. Останалите летят веднъж на няколко месеца…

С въвеждането на авиобазовата организация и създаването на двата корпуса – на ПВО и тактическа авиация, през 1994 -1996 се прави опит за създаване на нов организационен облик на ВВС. През 1993-94 г. от страна на Министерството на отбраната е повдигнат сериозно въпросът за модернизация на част от 70-те МИГ-21 по технология и с оборудване, предложени от конструкторското бюро МИГ, като основните работи се извършват от пловдивския авиоремонтен завод „Георги Бенковски“. Въпреки силната политическа поддръжка на проруското лоби на военноикономическия блок на МО, програмата не получава одобрението на ВВС и най-вече целево финансиране. През 1994-96 г. концернът „Сухой“ предлага да продаде на изгодни условия и на бартер една ескадрила Су-25ТК за замяна на МИГ-23БН, чиито ресурс изтича през втората половина на 90-те години. Това също остава в сферата на добрите намерения…

  

 

Новото правителство на ОДС и новият президент обявяват, че ще следват твърда проевропейска и проатлантическа политика с крайна цел – присъединяването на страната ни към НАТО в началото на 21-ви век. Политико-икономическа ситуация в страната по времето на Иван Костов не позволява широкомащабно обновяване на авиопарка на ВВС, залегнало в Програмата за възстановяване, модернизация и превъоръжаване до 2015 г., която изисква до 12 милиарда долара за нови самолети, радари и зенитно-ракетни комплекси. Или поне той така казва…. Новите условия налагат дори допълнително свиване на бойната авиация, допълнителни съкращения на авиобази и персонал.

  

Докато ние се самоунищожаваме, вижте какво правят другите горе!

 

Първият етап на съкращенията – четири бази – Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклево, както и консервирането на една трета от наличния авиопарк през 1998 г. променя в количествен и качествен аспект облика на ВВС. По думите на тогавашните предатели-управляващи социалната цена, която трябва да бъде платена, за да се спасят остатъците от авиацията, е висока, но неизбежна.

Пари за самолети, даже и втора ръка няма, а американците за разлика от руснаците подаръци не правят. Постепенно се стига и до съкращаването на ракетите СС, рязането на танковете и самолетите и много друга почти нова техника. В периода 1991-2000 г. в различни складове е захвърлена бойната техника на 3 армии, а в двора на завода във Велико Търново с „балванки“ се разбиват нови БТР-и и влекачи.

  

 

Ликвидаторът Костов
Впрочем когато се изтеглят руските войски от бившата ГДР, академици подсказват, че с формално искане на правителството можем да получим ескадрила МиГ-29 в пълен комплект и колкото желаем зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Когато се срещат с военния министър обаче, той само ги изгледал, драснал нещо на едно листче и посочил вратата. Част от ЗРК отидоха при нашите сръбски и румънски съседи…

През 1999 е създадена Агенция „Военни клубове и информация“, за да управлява 46 военни клуба, резиденция „Лозенец“, военната киноиндустрия, Военния телевизионен канал, вестник „Българска армия“, списание „Български воин“ и др. Тя се занимава още с отдаване на имоти под наем, реклама и какво ли още не. Годишният й бюджет е едва около 5 милиона лева, но на практика движи проекти, всеки един от които надвишава в пъти тази сума.

„План 2010″, изготвен от правителството на Костов, определя числеността на Българската армия на 75 хиляди души. Оказа се обаче, че той не съответства на политическите приоритети на някои антибългари и на някои геополитически интереси. Преценено е, че по-нататъшното му изпълнение не би могло да бъде гарантирано с финансови, материални и човешки ресурси… Или поне това е официалната версия…

  

 

Бившият зам.-министър в кабинета „Костов”, Велизар Шаламанов, през 2009 г. беше назначен за директор в агенция C3 на НАТО – службата, която подготвя научни разработки и организира търгове за оръжия, разузнавателни и командни системи.

Военната доктрина превръща страната ни в разграден двор.

През април 1999 г. е приета военната доктрина. Тя определи лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. Военната доктрина се приема с гласовете на СДС, Народен съюз и ОНС. 38-ото народно събрание гласува, че военните формирования извън състава на МО трябва да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Това са основно Гранични войски, Строителни войски, Инженерни войски, Ж.П. войски. Последва промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили от средата на юли 2000 г. Въоръжените сили на Република България включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, НРС, НСО. Така през 1995 г. в състава на въоръжените сили има 10 елемента, две години по-късно остават седем, а през 1999 г. – четири.

  

 

Приетата набързо военната доктрина има доста слаби страни:

извеждането на преден план на глобализирани, общи заплахи и рискове, които по конституция и закон са вменени като задължение на органите за вътрешна сигурност, липсата на оценки за непосредствените заплахи и рискове за България; липсата на аргументирани възгледи за ролята на собствените възможности за военно строителство и военни гаранции на сигурността ни.

Какво представлява е това – набързо стъкмено докладче от хора, тотално незаинтересовани от съдбата на България по възможно най-важните въпроси за националната сигурност? Или, както казва премиерът Иван Костов: „Единственият начин да се създадат боеспособни въоръжени сили е заложен в тази военна доктрина. Нямаме пари да обучаваме войниците и да купуваме съвременно оръжие. Не можем да си позволим забавяне на реформата, тъй като само след 10 години демографската характеристика няма да ни позволи да поддържаме такъв набор войници, какъвто имаме сега.

  

 

Тогавашният лидер на БСП Първанов заявява: „С приемането на тази военна доктрина България завърши Първата световна война. Нъойският мирен договор, заобикалян от редица правителства като това на Александър Стамболийски, сега ще бъде приложен. България с минималната си армия става разграден двор. Сигурно това ще рапортуват управляващите на срещата на НАТО във Вашингтон. С поредица от решения преди приемането на доктрината бяха закрити гарнизони, предстои закриването и на други в 100-километровата гранична зона, закрити са командни пунктове и полигони. В армията бяха проведени мероприятия, които обезглавиха офицерския корпус и унищожиха военната наука. Сринат е военнопромишленият комплекс. Във военната доктрина не виждам ясна мотивировка на какво се базира свеждането на армията под 45,000 души“.

  


Как Македония наряза подарените й танкове?

 

През 1999 г. България подарява на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) значителна бойна техника – 91 танка Т-55, миномети „Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. Това се прави от правителството с цел – освобождаване на оръжие по ДОВСЕ и показване на добросъседски отношения. Въпреки първоначалния ропот от страна на сърбоманите в Македония за това, че българите пробутват стари и неефективни танкове, точно тези танкове спасяват страната от кървава война в конфликта от 2001 г. В края на 2002 тогавашният военен министър на Македония Владо Бучковски иска да продаде машините, защото били остарели. Това обаче не се случва, тъй като българската страна се противопоставя на решението. През 2003 македонското министерство на отбраната решава да нареже машините като част от годишната национална програма на страната за членство в НАТО. Към 2012 БЮР Македония все още не е член на НАТО, но за това пък наряза своите (наши) танкове…

  


Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.

2
(горе)
2. ИСТИНАТА
 ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
според Договора за ликвидиране на ракетите
със среден обсег на действие

 

Роналд Рейгън и Михаил Горбачов подписват Договора в
Източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.
Рейгън и Горбачов подписват ратификацията
на Договора в Кремъл, Москва на 1 юни 1988 г.

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (на английски: Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty, на руски: Договор о ликвидации ракет средней и меньшей дальности) е споразумение от 1987 г. между Съединените щати и Съветския съюз.

  


Р. Рейгън и М. Горбачов подписват Договора в
Източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.

 

Подписан е във Вашингтон от държавните глави на САЩ и СССР - президента на САЩ Роналд Рейгън и председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов, на 8 декември 1987 г. След ратифициране от Сената на САЩ (27 май 1988 г.) влиза в сила след подписване от Рейгън и Горбачов в Московския Кремъл на 1 юни с.г. Официално е озаглавен Договор между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики за ликвидиране на техните ракети с междинен и по-кратък обсег.

Договорът има за цел да ликвидира ядрените и конвенционалните наземни балистични ракети с междинен и по-малък обсег, определен в границите между 500 и 5500 км. (300 - 3400 мили).

  


 

Рейгън и Горбачов подписват ратификацията на
Договора в Кремъл, Москва на 1 юни 1988 г.

 

Очаквало се по-дългият обсег, по-голямата точност, мобилност и ударна сила на новите съветски ракети SS-20 да променят сигурността на Западна Европа. След проведени дискусии НАТО се съгласява да приеме 2-етапна стратегия - първо да започне преговори със Съветския съюз за контрол на въоръжението, за да се намалят съветският и американският арсенал от ядрени ракети със среден обхват (intermediate-range nuclear forces, INF)), и второ да разположи в Европа в началото на 1983 г. до 464 наземни, крилати ракети от типа „Круз“ (Ground-launched cruise missiles, GLCM)) и 108 балистични ракети „Пършинг II“. Към края на 1970 г. НАТО има ясно превъзходство над СССР в системите INF, защото съветските войски притежават само течногоривни с 1 бойна глава, много неточни и лесно унищожими балистични ракети със среден обхват и няколкостотин, също толкова остарели, дозвукови тежки бомбардировачи „Ту-16“ и „Ту-22“. За сравнение в същия момент НАТО и USAFE притежават изтребители „Мираж IV“, V bomber (V-force) и чисто нови F-111 бомбардировачи в допълнение с френски, британски и американски точни, твърдогоривни балистични ракети със среден и малък обсег, разположени в Европа и съседните й води. Съветските опити да се затвори тази пропаст чрез ракетите SS-20 и бомбардировачите „Ту-22М“ са посрещнати от НАТО чрез осигуряване на ядрено предимство на Западния алианс в Европа благодарение на GLCM и ракетни установки „Пършинг II“.

  

 

Въпреки недоволство на Съветския съюз от разполагането на американски оръжия в Европа той се съгласява на открити преговори и предварителни дискусии в Женева през 1980 г. Официалните преговори започват през септември 1981 г. с американска оферта - „нулев вариант“ за пълното премахване на всички ракети „Пършинг“, GLCM, SS-20, SS-4 и SS-5. След несъгласие относно изключването на британски и френски системи за доставка през ноември 1983 г. преговорите са спрени от съветската делегация. През 1984 г., въпреки общественото недоволство, САЩ започват да разполагат INF системи в Западна Германия, Италия и Обединеното кралство.

През март 1986 г. преговорите между САЩ и Съветския съюз са възобновени, като обхващат не само INF въпроси, но и отделни проблеми, свързани със стратегическите оръжия - Договор за стратегическо разоръжаване (Strategic Arms Reduction Treaty, START I) и космически въпроси. В края на 1985 г. страните се движат към ограничаване на INF системите в Европа и Азия. На 15 януари 1986 г. М. Горбачов обявява съветското предложение за забрана на всички ядрени оръжия от 2000 г., което включва и INF ракетите в Европа. Това предложение е отхвърлено от САЩ и контрирано с поетапно намаляване на INF установките в Европа и Азия до пълното им премахване до 1989 г. Не са наложени никакви ограничения върху френски и британски ядрени сили.

  

 

Поредица от срещи през август и септември 1986 г. достигат връхната си точка в срещата на върха в Рейкявик между Рейгън и Горбачов на 11 октомври 1986 г. Споразумяват се за премахване на INF системите от Европа и да бъде създадено световно ограничение за максимум от 100 бойни глави със среден обсег. Горбачов предлага също по-дълбоки и по-фундаментални промени в стратегическите отношения. По-подробни преговори продължават през цялата 1987 г., подпомогнати през август от решението на западногерманския канцлер Хелмут Кол за едностранното премахване на съвместните американско-западногермански „Пършинг“ системи. Текстът на договора е окончателно договорен през септември 1987 г. На 8 декември 1987 г. договорът е подписан официално от президента Рейгън и от председателя на Президиума на ВС Горбачов на срещата на върха във Вашингтон.

До крайния срок на договора от 1 юни 1991 г. са унищожени общо 2692 такива оръжия - 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. Съгласно договора на на всяка ат договарящите се страни е позволено да инспектира военните съоръжения на другата страна. На всяка страна е разрешено да обяви и запази за музейни експонати 15 неработещи ракети, 15 ракетни кутии и 15 установки.

  

 

На 10 февруари 2007 г. президентът на Русия Владимир Путин заявява, че Договорът INF вече не служи на интересите на Русия. На 14 февруари ИТАР-ТАСС и Интерфакс цитират генерал Юрий Балуйевски, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, който заявява, че Русия може да се отдръпне от INF и че решението ще зависи от действията на САЩ относно предложената от американците Ground Based Midcourse система за противоракетна отбрана, части от която САЩ тогава планира да разположи в Полша и Чехия (оттогава плановете са изоставени в полза на системи, базирани в морето и в Румъния - вижте Националната противоракетна отбрана).

Дан Блументал от American Enterprise Institute пише, че в действителност руският проблем с INF е, че Китай не е обвързан от него и продължава да създава свои собствени сили със среден обхват на действие.

  



Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.

3
(горе)
3. ИСТИНАТА
ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
 според ген. Кирил Косев

Джуров искаше да ме арестува,
 Желев ме разжалва в редник
Имам 3 смъртни присъди, казва 92-годишният бивш
 началник на Главното политическо управление на армията.

 

Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 г. в Сибиу, Румъния. След като семейството му се преселва в България, става активен деец на РМС.

Командир на Горнооряховския партизански отряд и заместник-командир на ХIII въстаническа оперативна зона. От този период има три смъртни присъди.

След 9 септември 1944 г. служи в Разузнавателния отдел на щаба на войската. През 1949 г. е обявен за агент на чужди разузнавания и враг с партиен билет, но през 1954 г. е оправдан. През 1955 г. става началник-щаб, а след това и командващ Трета армия. В периода 1966-1971 г. е заместник-министър на отбраната.

По-късно е назначен за началник на Главното политическо управление на Българската армия. През 1984 г. по предложение на Добри Джуров генерал-полковник Косев изненадвящо е уволнен. През 1992 г. президентът Желю Желев го разжалва вредник.

Косев е автор на военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война. "Подвигът. 1912-1913" излиза през 1986 г, а "Подбудите" през 1980 г.

  


На среща с Фидел Кастро.

 

Момент от избора на първия български космонавт.
От ляво на дясно - акад. Ангел Балевски,
майор Георги Иванов, генерал от ВВС, ген. Добри Джуров,
ст. лейт. Александър Александров и ген. Кирил Косев

- Г-н генерал, как се чувствате като неудобен за три режима?
- Въпросът ви е зададен неправилно. Защото режими са монархофашисткото правителство до 9.9.1944 г. и новофашисткото управление след 10.11.1989 г. Първото служеше на хитлеристка Германия. А второто - на геофашизма на САЩ.
Управлението на България от 9.9.1944 г до 10.11. 1989 г. не е режим на политически лица, а народно управление на ОФ и БКП. Неговата цел бе изграждане на социализма в България.

- Тогава вие стигнахте до звание генерал-полковник. Но през 1984 г. ви уволниха. Защо?
- За 45 г. изградихме мощности за 3 земеделски и 12 промишлени Българии и създадохме 100 пъти повече богатства, отколкото за 66 г. царско-буржоазна и монархофашистка власт. Въпреки огромните постижения обаче бяха допуснати грешки и дори престъпления.
Вярно е, че някои от големите ръководители се стремяха да превърнат социализма в режим.

  

 

- Кого имате предвид, дайте някакъв пример?
- Например Боян Българанов, който бе член на Политбюро на ЦК на БКП и на Държавния съвет, проявяваше диктаторски, демагогски и дори малоумни стремежи. На една партийна конференция в армията в началото на 70-те години Българанов бе крайно недоволен от критиките, изказани от някои офицери-делегати срещу управлението на страната. Тогава аз бях началник на Главното политическо управление на армията.

"Нямате право да критикувате, може да критикува само др. Тодор Живков. Защото Тодор Живков е партията, Тодор Живков е държавата", каза Българанов. След него взех думата и заявих:"Членовете на партията са партията. А българският народ е държавата." На тези мои думи Българанов злобно отговори: "Ще те уволня и пратя в затвора."
Година по-късно Българанов почина. Често в пресата критикувах неуредиците в нашата съзидателна дейност. Затова през 1983 г. секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов няколко пъти ме вика, за да ми заяви: "Нямаш право на критика. В тази държава може да критикува само др. Живков!" Представих му документи за верността на моята критика. Той се съгласи, че съм прав, но пак зяви: "Въпреки това само др. Живков може да критикува."

Продължих да критикувам. Затова на 3 януари 1984 г. бях уволнен. Тогава министърът на отбраната Добри Джуров нареди: "Напуснете МО за 30 минути, иначе ще те задържим!" Не ми даде възможност дори да се сбогувам с подчинените си.

- Какво според вас стана на 10.11.1989 г.?
- Партийно.държавен контрареловюционен преврат. Той бе извършен от партийно-държавната върхушка Петър Младенов, Александър Лилов, Андрей Луканов, Георги Атанасов и др. - все сътрудници на САЩ. Те възстановиха капитализма в България с помощта на новия геофашизъм на САЩ. Главният превратаджия Петър Младенов заяви: "Социализмът не бе политика, обърната към човека, а общ заговор срещу благополучието на народа. 10 ноември бе смяна на политика, коренен поврат." Архитектът на преврата Андрей Луканов пък утвърждава: "Ние ще създадем ново западноевропейско общество.Ние ще вземем най-хубавото от неоконсерватизма, неолиберализма и западната социалдемокрация". И започна да изпълнява програмата "Ран-Ът".

- За какво бяха издадени смъртните ви присъди преди 9.9.1944 г.?
- За борбата ми против монархофашизма. Плевенският военен съд с присъда № 446 от 17.09.1943 г. "в името на Симеон Втори, цар на българите", ме осъди на смърт чрез обесване "за създаване на поделение на забранената от закона БКП". Имам още 2 смъртни присъди, но не мога да посоча точно кога са издадени.

- Кой скалъпи обвиненията в шпионаж след Девети?
- През 1947 г. РО-2 (разузнавателен отдел на армията) бе закрит и аз бях пред уволнение. Тогава обаче началникът на ГЩ на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров ме изпрати да уча в Москва в академия "Фрунзе".

  

 

След 2 г. когато се върнах, началникът на разузнаването на БНА ген. Петър Вранчев бе задържан и обявен за враг с партиен билет. В края на 1949 г. бях арестуван и аз. Обявиха ме не само за "враг с партиен билет", но и за агент на Гешев и шпионин на Югославия и Англия. Задържан бях в МНО и там ме разпитваха служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разреши да ме пратят в ДС. Ако ме бяха преместили в МВР, с мен щеше да е свършено.
Обвиненията идваха от някои предатели на България в ДС. Защото в ДС, въпреки мнозинството честни комунисти и предани родолюбци, имаше и предатели и сътрудници на ЦРУ в САЩ.

- Каква е истината за работата ви в РО-2?
- В РО-2 отидох не по свое желание. Аз исках да завърша висше образование по някои обществени науки. Но като се върнах от Отечествената война по настояване на Георги Дамянов останах в армията. Служба в РО-2 ми предложи неговият началник полк. Починков.
Още в първите дни разбрах, че между РО на МНО и ДС на МВР съществуват враждебни отношения по вина на ДС. В течение на времето се убедих, че тези отношения не са временни, а трайни. В ДС считаха, че РО е ненужен орган, който трябва незабавно да бъде закрит и неговите задачи да се поемат от ДС.

Някои ръководители от ДС, като Георги Ганев, Бачи Зеев, Трифонов и др. не понасяха успехите на РО-2 по разкриване на офицерските конспирации и тяхната връзка с дейността на Никола Петков. Георги Ганев и другите от ДС забраниха на своите отдели да сътрудничат на разузавателния отдел на армията. Те опитаха да вербуват служители от РО-2 за свои агенти и настояваха да им предават всички разузнавателни сведения без знанието на своите началници.

  

 

- Защо командващ армия и зам.-министър стана началник на ГлПУНА (Главно политическо управление на народната армия)?
- Защото като командващ армия и зам.-министър по бойната подготовка имах големи права и възможности. Можех да вдигна по тревога няколко дивизии и дори цяла армия. А като началник на ГлПУНА не можех да вдигна и един войник.

- Защо тогава не са ви отстранили?
- Не можаха да ме уволнят, защото Георги Дамянов, председател на Държавния съвет, и на комисията по разследване на врага с партиен билет, през лятото на 1953 г. обяви, че всички обвинения против мен са неверни и злонамерени, и ми върна членството в БКП.

Въпреки това опитите да ме уволнят не преставаха. Във втората половина на 60-те години началникът на управление "Кадри" към МНО ген. Михаил Цонев внесе писмо в Колегиума на МНО, че "Ген. Косев е здравословно негоден за служба в БНА". Писмото бе подписано от лекари, които дори не ме познаваха, камо ли да са ме преглеждали.

Представих писмото на Централната лекарска комисия, която отсъди, че писмото е невярно. И то не бе уважено. От колегиума на МНО от онова време останаха само 3 генерали, всички си отидоха. Аз обаче съм жив. Ген. Стоян Гърков, мой заместник, написа писмо до ПБ на ЦК "за антипартийната дейност на началника на Гл ПУНА ген.-полк. Кирил Косев".

Политбюро чрез нарочна комисия разследва обвинението и доказа, че то е невярно и клеветническо. И уволни ген. Гърков от БНА. Но ген. Велко Палин, завеждащ Военноадминистративния отдел на ЦК, го възстанови и прати военен аташе в Унгария.
Такива случаи имаше поне 8. И всеки път ме викаше Тодор Живков, защото се оплакваха на него. Тойме предупреждваше да внимавам, че вече ми се натрупва.

- А защо д-р Желю Желев ви разжалва от генерал-полковник в редник? Какъв бе конкретният повод за указа? Не бяха ли разкрития за вашата работа в РО-2?
- Не. В указа, за който научих от вестниците, бе посочено, че за деяния, граничещи с престъпления в МО и МВР, се отнемат моето звание и на генералите от МВР Кумбилиев и Тончев.

Парадоксалното е, че посочените членове и алинеи на конституцията и закона не дават право на президента да отнема военно звание! Защото по действащия тогава Наказателен кодекс "наказанието лишаване от военно звание може да бъденаложено само при осъдени за тежки престъпления". А същият закон определя: "Тежко престъпление е това, за което по закон е предвидено наказанието лишаване от свобода за повече от 5 г. или смърт."

А аз нито съм съден, нито разследван! Освен това наказание "отнемане на военно звание" няма, има "лишаване от военно звание". Сбъркан е и терминът. Още едно доказателство, че указът е незаконен. Тогава в моя защита се изказа и Петър Велинов, първият правен съветник на тогавашния премиер Филип Димитров. Въпреки това Ф. Димитров предаде на президента проектоуказа и уволни Велинов.

  

 

- Вие не обжалвахте ли решението?
- Обжалвах го и то неведнъж, но без резултат. По времето на кабинета Виденов вътрешният министър Любомир Начев в доклад до премиера направи отрицателна оценка на указ №109 като незаконосъобразен и предложи президентът да го отмени.
Военният министър Николай Свинаров от кабинета Сакскобургготски, който е и известен адвокат, също се изказа отрицателно за указа. Но както Петър Стоянов, така и Георги Първанов не направиха нищо, за да поправят грешката.

- Защо наричате д-р Желю Желев престъпник?
- Така аз наричам всички, които нарушават закона. И отговарям за думите си. За мен Желев с неговия указ за отнемане на званието ми е престъпник, съдиите, които ми взеха жилището, също.

- Познавахте ли д-р Желев?
- С Желев се запознах в дома на неговия тъст бай Иван Маринов - най-големия комунист в Бургаски окръг. Той е от с. Грозден, Сунгурларско. За неговата дъщеря Маринка бе женен Желю Желев. Всички я знаят като Мария, но в кръщелното е записана Маринка.

В началото на 70-те години ходатайствах чрез акад. Тодор Павлов до Тодор Живков да назначат Желев в Комитета за култура при Людмила Живкова.

  

 

Там обаче той внуши на Людмила да поиска прехвърлянето на армейските културни институти в Комитета за култура. Ставаше дума за печатница, издателство, киностудия, театър. Във военното издателство дори вече бяха назначени хора на Л. Живкова.

Поставих въпроса на заседание на Министерския съвет, председателствано от Станко Тодоров. Казах, че дори армията в Мозамбик има свои културни институти.

И Людмила Живкова би отбой. Министерският съвет отмени вече готовото решение. Така меракът на Желев да ограби армията, не се осъществи.

- Вярно ли е че единствено у нас е извършен пуск на оперативно-тактически ракети (ОТР) извън СССР?
- Вярно е. Единствено в България е извършен пуск на ОТР от вида СС-23 с далекобойност над 400 км. През 1969 г. като зам.-министър на отбраната по бойната подготовка предложих на министър Джуров да извършим пуск на такива ракети. Той разреши. Аз организирах и ръководех пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участваха и поделения на Трета армия, ВМС и ВВС.

Пускът се осъществи от райна на Ясна поляна в Странджа планина, северно от с. Звездец. А целите бяха северно от Балчик. Полетът на ракетата бе дълъг 185 км и мина изцяло над морето. Пускът мина успешно. Съветската военна делегация, която наблюдаваше учението, даде висока оценка.

  

 

Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издаде заповед, с която забраняваше пускове на ракети извън СССР. И оттам нататък за всички стрелби трябваше да пътуваме до полигона "Капустин Яр" в Казахстан.

- Карате 92 г. Каква е рецептата за вашето дълголетие?
- Рецептата за мен е да упражнявам както умствен, така и физически труд и да спазвам изискванията за здравословен живот. Започнал съм се да се трудя 3-4-годишен в зеленчуковата градина на родителите си.

Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.

  


4
(горе)
4. ЗАПОВЕДТА на САЩ и Турция
България ДА УНИЩОЖИ РАКЕТИТЕ СИ

Евреинът Соломон Паси и антибългаринът
Симеон Сакскобурготски
получават и изпълняват заповедта

 

Да унищожим ракетите от комплекса СС 23 е условие, поставено от Турция и САЩ за приемането ни в НАТО и „бленуваното“ „евроатлантическо семейство“. 12 години по-късно ние виждаме плачевния резултат: използват ни като пушечно месо в Ирак и Афганистан, диктуват външната ни политика и след случаи като атентата в Бургас, когато бяхме принудени да направим „обосновано предположение“, че зад атентата стои Хизбула, пряко застрашаваме собствената си сигурност и пренебрегваме интересите си.

Защото 12г. след влизането ни в НАТО заповедите идват от САЩ – НАТО.

По време на преговорите, водени от чуждопоклонници като Иван Костов, Соломон Паси, Симеон Сакскобурготски и редица други национални предатели, продали България за жълти стотинки,

Турския ген.щаб. вижда чудесна възможност да пожелае обезоръжаването на България окончателно.

С ракетите СС 23 по време на Социалистическата епоха, България можеше да нанесе ядрен удар над Турция и Гърция за броени минути.

Това изключително притеснява Турция и през 2001г. по нейно желание сред условията поставени от САЩ за приемането ни в НАТО е включено и унищожаването на ракетите. Така ракетите отиват за скрап, както и повечето ни годно въоръжение. Излишно е да напомняме двата цитата:

„Тези, които замениха оръжията си за плуг, сега орат за тези които запазиха оръжието си“

„Който не ще да храни собствената си армия – ще храни чуждата“

Днес мнозина съжаляват, че евреина Соломон Паси не катастрофира с трабанта си по пътя за софийското летище, където отлита за Вашингтон, за да уведоми господарите, че България ще унищожи своите СС 23 щом такова е желанието на САЩ и Турция.

  

 

Предателството е решено под носа на неподозиращия народ, който екзалтирано очаква приемането на България в НАТО.

През 2001 г. е взето тайно решение от кабинета на Симеон Сакскобургготски, оповестено във Вашингтон от външния министър Соломон Паси, за унищожаването на ракетите от ракетния комплекс СС 23. Това решение е подкрепено открито от президента Петър Стоянов, според когото, ако запазим ракетите, България няма да бъде приета в НАТО.

В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано ракетният комплекс СС-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържали се.

До присъединяването си към НАТО Българската армия разполага с: ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба; ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой; ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;

В резултат на парламентарното решение: ракети 9К52 Луна-М – 70 км обсег; 9К714 „Ока“ /Р-400 СС-23 „Spider“ – към 500 км обсег – висока точност – съкратени по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + ракети унищожени; 9Р117 9К72 „Скъд“ /Р-300 „Елбрус“ SS – 1 300 км обсег – ниска точност – съкратени по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + десетки ракети вариант Скъд Б унищожени.

През август 2002 г. в завод „Ивайло“ във Велико Търново започва нарязването на ракетите носители. Последните от комплексите СС-23, „Скъд“ и „Фрог“ са унищожени на 19.1Х.2002 г. А на 26 септември на полигона „Змеево“, пред погледа на американския посланик Пардю е взривена и последната бойна глава на ракетите СС-23. В същото време

  

 

„жълтият“ депутат Станимир Илчев на глас разсъждава  има ли България нуждаот ВМС, от подводници и от зенитни оръдия…

Ето какво пише о.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ във в. „Нова Зора“ от 4 декември 2007 г.: „Един ден на българите може да се наложи силно да съжаляват, че са позволили на политиците си да им отнемат най-респектиращото всеки агресор оръжие, за което те бяха заплатили с труда си и което гарантираше националната сигурност на държавата ни – оперативно-тактическите ракети СС-23 с възможност да атакуват цели на разстояние 400 км. На потайно място, предателски, безотговорно нашето супероръжие беше съсечено…

Преди време експерт от руското разузнаване в едно предаване по радио “Ехото на Москва” разкри подготвяна чужда дестабилизираща схема за действие по отношение на България. Това можело да се осъществи от три групи по 50-100 души, които да създадат обстановка, подобна на разигралата се драма в Югославия. Две от групите, съставени предимно от турски емигра

нти, следвало да обявят независимост в отделни райони от държавата ни в Родопите и Разград, третата група, както полковникът се изрази, македонци с гръцко влияние, трябвало да действат в Пиринския край. Предвиждало се в Родопите групите да имат обща граница, която се съединява някъде край Пловдив. Предполагало се, че провокацията щяла да предизвика сурови мерки от страна на тогавашното българско правителство, което на свой ред да стане повод за намесата на американските въоръжени сили по подобие на войната в Югославия. Според руския разузнавач услужливата и гъвкава политика на управляващите от София предотвратила тази подготвяна катастрофа на България.

Може да се вярва или да не се вярва на тези думи. Но от онова време до днес управляващите политици внимават единствено да не дразнят турската партия, за да избегнат за държавата ни „варианта Швейцария”. Въпреки старанието обаче опасността не е отминала. Когато пожелае, при съответната благоприятна вътрешна и международна обстановка.

  

 

Турция може да провокира етнически конфликт  в нашата страна и в “защита правата и свободите” на братята си, да се ангажира с военна операция.

Никой не може да гарантира, че един ден в някои райони из българските земи няма да се развее турското знаме. И че молитвите на ходжите от стотиците минарета, „посяти” по православната ни земя, пуснати по мощни високоговорители, няма да се смесят със заканително усилващото се ръмжене на турските танкове, готови да нахлуят по проправените от „екскурзиантските автобуси“ пътища.

Членството ни в НАТО и включването ни в орбитата на САЩ няма да гарантира националната ни сигурност в случая. Жив пример за това е съперничеството между Гърция и Турция в Егейско море и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната само от Турция. Никой в света не можа да предотврати тази акция на арогантност и агресия. А това може да се случи и в районите със смесено население у нас.

С голяма доза сигурност може да се предполага, че ако Косово получи независимост(!), турски знамена ще се развеят над българската земя. И ще последват искания за автономни области в България, ако не и нещо по-сериозно. Защо мислите една партия, която е на власт, не си сменя името? Тя най-вероятно очаква момента, когато ще обяви, че в България няма „права и свободи” за турците, които искат автономия. Може да се предвиди какво ще бъде поведението на Турция, втората натовска военна сила, която отдавна не слуша своя голям съюзен брат. Турция не изпълни желанията на САЩ да пропусне въоръжените им формирования да прекосят територията й на път към Ирак, не им предостави военна база на черноморското крайбрежие, не е съгласна щатски кораби да кръстосват из Черно море, където тя има влияние, нападна кюрдите в Ирак, протяга ръце към Крим.

 Тя няма да се поколебае да защити „правата”  на турците в България,  които най-малкото ще поискат тук да има два национални езика и автономни области.

Тази вероятност, за която официалните власти избягват да споменават, е до такава степен сериозна, че се налага, за да живеем по-спокойни за утрешния ден, както много други държави по света с подобна на нашата съдба да търсим не само косвен (чрез НАТО, САЩ и други велики сили), но и пряк път за гарантиране на нашата национална сигурност. В този смисъл най-добре е да бъдат снабдени въоръжените ни сили с ефективни бойни средства за възпиране. От такива бойни средства България, като суверенна държава несправедливо беше лишена. Имахме ги и със собствените си ръце ги унищожихме…

Както показва историята и съвременността, ракетите са онова супероръжие, което силно респектира и великите сили. Те се страхуват от него, страхуват се от неприемливите загуби, които биха получили в ответен ракетен удар дори с конвенционални бойни глави. И това е една от сериозните причини, поради която искат да възпрепятстват въоръжаването на малките държави с такъв тип оръжие…

Защо бяха съсечени ракетите ни и съсипана армията ни? В същото време съседите, които демонстрират съюзническо доверие, не само запазиха огромните си армии, съсредоточени до нашата граница, но и ги въоръжават с нови, модерни нападателни оръжия…

Можем да стреляме само по собствената си територия

Турските генерали добре знаеха, че едва ли някой би пожелал „да изпита съдбата” с агресивни и дестабилизиращи действия срещу България, която притежаваше възпиращите високоефективни СС-23. Турските генерали „милостиво“ се съгласиха на България да й бъде оставен дивизионът с ракетния комплекс СС-21 „Точка“ Skarab, от който бяха закупени 15 ракети. И защо? Защото тактическата балистична ракета има далекобойност 70 км, а не 400, какъвто беше обхватът на СС-23. Сравнително малкото разстояние на полета е спасило комплекса от унищожаване. След като по настояване на турските генерали войските ни се изтеглиха от границата до подножието на Стара планина, с „Точка-У“ можем да стреляме само по собствената си територия.

Щедри дарения за Афганистан

Докато се готви голямата секира за българската армия през лятото на 2002 г., предателското правителство на лъжливия цар прави дарение за афганистанската армия. Предаденото имущество тогава е на обща стойност 420 000 долара, включващо 8 минохвъргачки, 27 противотанкови средства, 8 картечници, 400 автомата „Калашников“, боеприпаси за тези видове въоръжение, както и 30 радиостанции и зарядни устройства за тях. В края на април 2002 г. се подписва меморандум, с който предоставяме на афганистанската армия безвъзмездно още 36 автомата „Калашников“ и 36 9-милиметрови пистолета „Макаров“, както и патрони към тях, а през 2003 г. предоставяме въоръжение за над 15,6 млн. долара.

45 хиляди щика стигат?

На 14 февруари 2002 г. 39-ото Народното събрание променя Военната доктрина в съответствие с „План 2004″. Поправеният документ определя, че през 2004 г. България трябва да има въоръжени сили с мирновременен състав от 45 хиляди военнослужещи, а мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, вместо за 250 хиляди, както е в по-стария вариант на доктрината.

”Начело на държавата стоят небългари и продажници, те не мислят за сигурността и благоденствието на българската нация. Особено след 1990 г. Тяхната основна цел е личното забогатяване. И естествено са склонни да работят за интересите на нациите от своята етническа принадлежност. Също да обслужват интересите на тези, които добре плащат. След като нарязахме ракетите и пусковите установки, подарихме танковете на съседни държави и естествено очаквахме потупване по рамото от Големия брат. Но той отново размаха пръст: много голяма била армията ни, 45 000 войници стигат..” (Борислав Ноев пред в. „Атака”.)

Да се съкратят всички офицери, завършили съветски военни училища и академии, всички опитни командири. Никакви наборни войници! Бойната авиация да се редуцира до десетина транспортни машини (втора употреба, разбира се). Никакво военно обучение в училищата и университетите! Забранява се патриотичното възпитание!  Патриотичните и националноотговорните идеи са недопустима ерес за евро-атлантическите ценности… И управляващите чинно изпълняваха заповедите и рапортуваха за изпълнение и преизпълнение. И усилено продължават.

От икономически аспект, всяка организация с финансиране под минимума загива. Този прийом беше наложен успешно. В момента едва поддържаме 28 000 армия в отчайващо състояние. Но процесът на разрухата продължава.

  • Папагалите: Не ни трябва армия, защото НАТО ни пази – доказано невярно!

  • България и ЕС – развод по взаимно съгласие

    Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
    Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.

  


5
(горе)
5. По заръка на турския генщаб
Симеон унищожи ракетния щит на България

Обезоръжени, чакаме към воя от минаретата да се присъедини и ръмженето на танкове

 

През 2001 г. е взето тайно решение от кабинета на Симеон Сакскобургготски, оповестено във Вашингтон от външния министър Соломон Паси, за унищожаването на ракетите от ракетния комплекс СС 23. Това решение е подкрепено открито от президента Петър Стоянов, според когото, ако запазим ракетите, България няма да бъде приета в НАТО?!

Публикуваме поредица от материали по темата „Унищожаването нa Българската армия - от Иван Костов до Аню Ангелов”. Правим го, за да напомним на престъпните управници, че нищо не е забравено, а на българските патриоти, че е време да потърсим възмездие. В предишния брой разгледахме „приноса” на Иван Костовото правителство за ликвидацията на националната ни сигурност. В настоящата V част ще се спрем на стореното по времето на царистите, или как Симоен, Соломон и Петър Стоянов – в мирно време и без външен враг на границите ни – разгромиха ракетния щит на Родината.

  

 

В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано ракетният комплекс СС-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържали се.
До присъединяването си към НАТО Българската армия разполага с: ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба; ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой; ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;

В резултат на парламентарното решение: ракети 9К52 Луна-М – 70 км обсег; 9К714 „Ока“ /Р-400 СС-23 „Spider“ – към 500 км обсег – висока точност – съкратени по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + ракети унищожени; 9Р117 9К72 „Скъд“ /Р-300 „Елбрус“ SS – 1 300 км обсег – ниска точност – съкратени по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + десетки ракети вариант Скъд Б унищожени.

През август 2002 г. в завод „Ивайло“ във Велико Търново започва нарязването на ракетите носители. Последните от комплексите СС-23, „Скъд“ и „Фрог“ са унищожени на 19.1Х.2002 г. А на 26 септември на полигона „Змеево“, пред погледа на американския посланик Пардю е взривена и последната бойна глава на ракетите СС-23. В същото време „жълтият“ депутат Станимир Илчев на глас разсъждава  има ли България нуждаот ВМС, от подводници и от зенитни оръдия…

Ето какво пише о.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ във в. „Нова Зора“ от 4 декември 2007 г.: „Един ден на българите може да се наложи силно да съжаляват, че са позволили на политиците си да им отнемат най-респектиращото всеки агресор оръжие, за което те бяха заплатили с труда си и което гарантираше националната сигурност на държавата ни – оперативно-тактическите ракети СС-23 с възможност да атакуват цели на разстояние 400 км. На потайно място, предателски, безотговорно нашето супероръжие беше съсечено…

  

 

Преди време експерт от руското разузнаване в едно предаване по радио “Ехото на Москва” разкри подготвяна чужда дестабилизираща схема за действие по отношение на България. Това можело да се осъществи от три групи по 50-100 души, които да създадат обстановка, подобна на разигралата се драма в Югославия. Две от групите, съставени предимно от турски емигранти, следвало да обявят независимост в отделни райони от държавата ни в Родопите и Разград, третата група, както полковникът се изрази, македонци с гръцко влияние, трябвало да действат в Пиринския край. Предвиждало се в Родопите групите да имат обща граница, която се съединява някъде край Пловдив. Предполагало се, че провокацията щяла да предизвика сурови мерки от страна на тогавашното българско правителство, което на свой ред да стане повод за намесата на американските въоръжени сили по подобие на войната в Югославия. Според руския разузнавач услужливата и гъвкава политика на управляващите от София предотвратила тази подготвяна катастрофа на България.

Може да се вярва или да не се вярва на тези думи. Но от онова време до днес управляващите политици внимават единствено да не дразнят турската партия, за да избегнат за държавата ни „варианта Швейцария”. Въпреки старанието обаче опасността не е отминала. Когато пожелае, при съответната благоприятна вътрешна и международна обстановка
 
Турция може да провокира етнически конфликт  в нашата страна и в “защита правата и свободите” на братята си, да се ангажира с военна операция.

Никой не може да гарантира, че един ден в някои райони из българските земи няма да се развее турското знаме. И че молитвите на ходжите от стотиците минарета, „посяти” по православната ни земя, пуснати по мощни високоговорители, няма да се смесят със заканително усилващото се ръмжене на турските танкове, готови да нахлуят по проправените от „екскурзиантските автобуси“ пътища.

  

 

„Царските” министри на екологията и отбраната Долорес Арсенова и Николай Свинаров, както и „червеният“ ексшеф на Генщаба ген. Никола Колев (повишен до шеф на канцеларията на президента Първанов), положиха много усилия за унищожаването на ракетите СС-23.

Членството ни в НАТО и включването ни в орбитата на САЩ няма да гарантира националната ни сигурност в случая. Жив пример за това е съперничеството между Гърция и Турция в Егейско море и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната само от Турция. Никой в света не можа да предотврати тази акция на арогантност и агресия. А това може да се случи и в районите със смесено население у нас.

С голяма доза сигурност може да се предполага, че ако Косово получи независимост(!), турски знамена ще се развеят над българската земя. И ще последват искания за автономни области в България, ако не и нещо по-сериозно. Защо мислите една партия, която е на власт, не си сменя името? Тя най-вероятно очаква момента, когато ще обяви, че в България няма „права и свободи” за турците, които искат автономия. Може да се предвиди какво ще бъде поведението на Турция, втората натовска военна сила, която отдавна не слуша своя голям съюзен брат. Турция не изпълни желанията на САЩ да пропусне въоръжените им формирования да прекосят територията й на път към Ирак, не им предостави военна база на черноморското крайбрежие, не е съгласна щатски кораби да кръстосват из Черно море, където тя има влияние, нападна кюрдите в Ирак, протяга ръце към Крим.

 Тя няма да се поколебае да защити „правата”  на турците в България,  които най-малкото ще поискат тук да има два национални езика и автономни области.

Тази вероятност, за която официалните власти избягват да споменават, е до такава степен сериозна, че се налага, за да живеем по-спокойни за утрешния ден, както много други държави по света с подобна на нашата съдба да търсим не само косвен (чрез НАТО, САЩ и други велики сили), но и пряк път за гарантиране на нашата национална сигурност. В този смисъл най-добре е да бъдат снабдени въоръжените ни сили с ефективни бойни средства за възпиране. От такива бойни средства България, като суверенна държава несправедливо беше лишена. Имахме ги и със собствените си ръце ги унищожихме…

  

 

Старозагорци и до днес са убедени, че градът им години наред беше обгазяван от полигона „Змейово”, където е протичало унищожаването на двигателите на ракетите СС-23.

Членството ни в НАТО и включването ни в орбитата на САЩ няма да гарантира националната ни сигурност в случая. Жив пример за това е съперничеството между Гърция и Турция в Егейско море и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната само от Турция. Никой в света не можа да предотврати тази акция на арогантност и агресия. А това може да се случи и в районите със смесено население у нас.

Защо бяха съсечени ракетите ни и съсипана армията ни? В същото време съседите, които демонстрират съюзническо доверие, не само запазиха огромните си армии, съсредоточени до нашата граница, но и ги въоръжават с нови, модерни нападателни оръжия…

  

 

Можем да стреляме само по собствената си територия
Турските генерали добре знаеха, че едва ли някой би пожелал „да изпита съдбата” с агресивни и дестабилизиращи действия срещу България, която притежаваше възпиращите високоефективни СС-23. Турските генерали „милостиво“ се съгласиха на България да й бъде оставен дивизионът с ракетния комплекс СС-21 „Точка“ Skarab, от който бяха закупени 15 ракети. И защо? Защото тактическата балистична ракета има далекобойност 70 км, а не 400, какъвто беше обхватът на СС-23. Сравнително малкото разстояние на полета е спасило комплекса от унищожаване. След като по настояване на турските генерали войските ни се изтеглиха от границата до подножието на Стара планина, с „Точка-У“ можем да стреляме само по собствената си територия.
 
Щедри дарения за Афганистан
Докато се готви голямата секира за българската армия през лятото на 2002 г., предателското правителство на лъжливия цар прави дарение за афганистанската армия. Предаденото имущество тогава е на обща стойност 420 000 долара, включващо 8 минохвъргачки, 27 противотанкови средства, 8 картечници, 400 автомата „Калашников“, боеприпаси за тези видове въоръжение, както и 30 радиостанции и зарядни устройства за тях. В края на април 2002 г. се подписва меморандум, с който предоставяме на афганистанската армия безвъзмездно още 36 автомата „Калашников“ и 36 9-милиметрови пистолета „Макаров“, както и патрони към тях, а през 2003 г. предоставяме въоръжение за над 15,6 млн. долара.
 
45 хиляди щика стигат?
На 14 февруари 2002 г. 39-ото Народното събрание променя Военната доктрина в съответствие с „План 2004″. Поправеният документ определя, че през 2004 г. България трябва да има въоръжени сили с мирновременен състав от 45 хиляди военнослужещи, а мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, вместо за 250 хиляди, както е в по-стария вариант на доктрината.

”Начело на държавата стоят небългари и продажници, те не мислят за сигурността и благоденствието на българската нация. Особено след 1990 г. Тяхната основна цел е личното забогатяване. И естествено са склонни да работят за интересите на нациите от своята етническа принадлежност. Също да обслужват интересите на тези, които добре плащат. След като нарязахме ракетите и пусковите установки, подарихме танковете на съседни държави и естествено очаквахме потупване по рамото от Големия брат. Но той отново размаха пръст: много голяма била армията ни, 45 000 войници стигат..”

Да се съкратят всички офицери, завършили съветски военни училища и академии, всички опитни командири. Никакви наборни войници! Бойната авиация да се редуцира до десетина транспортни машини (втора употреба, разбира се). Никакво военно обучение в училищата и университетите! Забранява се патриотичното възпитание!  Патриотичните и националноотговорните идеи са недопустима ерес за евро-атлантическите ценности… И управляващите чинно изпълняваха заповедите и рапортуваха за изпълнение и преизпълнение. И усилено продължават.

От икономически аспект, всяка организация с финансиране под минимума загива. Този прийом беше наложен успешно. В момента едва поддържаме 28 000 армия в отчайващо състояние. Но процесът на разрухата продължава.

Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.

  

6
(горе)
6. ОСТАТЪЦИ от ВИСШИТЕ НИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА

 

Военна академия „Георги Раковски“

Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София е най-старото висше военно училище в България. Намира се в центъра на София, близо до Орлов мост и улиците „Шипка“ и „Оборище“.

Основана е на 1 март 1912 г. По-късно е наименувана на видния български възрожденец и революционер Георги Раковски, създал Първата българска легия - предшественица на съвременната Българска армия.

Национален военен университет

Националният военен университет „Васил Левски“ е военно висше училище със седалище във Велико Търново, България.

Макар че получава статут на висше училище едва през 1924 г., като продължител на основаното през 1878 г. Военно училище в София то е висшето учебно заведение с най-дълга история в България.

Още през лятото на 1878 г. Временното руско управление започва подготовката за създаване на военно училище в Пловдив. След подписването на Берлинския договор то е преместено в София, където на 26 ноември 1878 г. е официалното му откриване.

Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния Централен военен клуб. През 1892 г. е преместено в специално построена сграда в югоизточния край на града, в която днес се намираВоенната академия „Г. С. Раковски“. Военното училище играе важна роля в живота на Българската армия, като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.

През 1924 г. училището получава статут на специално висше училище. През 1945 г. то е преименувано на Народно военно училище „Васил Левски“. През 1946 г. от него е отделено Народното военновъздушно училище „Георги Бенковски“, а през 1948 г. - Народното военноартилерийско училище „Георги Димитров“. През 1958 г. Народното военно училище е преместено от София във Велико Търново. През 2002 г. 3-те военни училища отново са обединени в Националния военен университет „Васил Левски“.

Висше военноморско училище, Варна

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) се намира във Варна. Неговите възпитаници създават и управляват военноморския и гражданския флот на България, и работят като висококвалифицирани капитани и корабен персонал на много чуждестраннни плавателни съдове.