ВОЕННО ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС

МИНАЛО / НАСТОЯЩЕ / БЪДЕЩЕ

1(горе)
Минало

Българският военно-промишлен комплекс води началото си веднага след Освобождението. Софийският военен арсенал, основан в 1896 г., в 1924 г. е превърнат в Държавна военна фабрика. Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България, намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори на учебни самолети.

ВОЕННО ПРОМИШЛЕНИЯТ НИ КОМПЛЕКС БЕ СТРОЙНА ЕДИННА ХАРМОНИЧНА
СТРУКТУРА ОТ ВЗОИМОПОМОЩ.
СЕГА Е ОСТАТЪЦИ ОТ ОТДЕЛНИ и ВРАЖДУВАЩИ ПО МЕЖДУ СИ ПРЕДПРИЯТИЯ,
НАРОЧЕНИ ЗА ДОУНИЩОЖЕНИЕ

Тогава е зародена и първата ни индустриална интелигенция. Генерал майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно станал голям български оперен артист, Стефан Македонски. През 30-те години се появява ново поколение оръжейници, между които е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров.

Тези заводи и опитът на специалистите влизат в основата на Военно-промишления комплекс след Втората световна война. За 3 десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха СТОКРАТНО, създадени бяха нови продукти и технологии както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израснаха мощна научна база и специалисти в института НИТИ, Казанлък и в основните заводи.

СВРЪХ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНО РОДНО ПРОИЗВОДСТВО - НАБЕЛЯЗАНО ЗА СКРАП!

Красноречив е примерът с бронетанковото производство:

БЪЛГАРСКА БРОНИРАНА МАШИНА, ПРОДАДЕНА В АФРИКА. НЯКОГА! А СЕГА???

Завод “Бета” бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Има уникално оборудване: 4000 и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с ширина до 3200 мм и дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол на изпитателни стендове и полигони. Произвеждаше бронетранспортьори в много модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специално защитени срещу газове и радиация, самоходни установки, танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника.

Военно-промишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от няколко поколения високо квалифицирани специалисти. През 50-те години сред тях бяха инж. Марий Иванов, инж. Пеню Кирацов, ген. инж. Август Кабакчиев, инж. Лозанов, инж. Пантю Карапантев, инж. Богословов, инж. Точев, инж. Христо Минков, инж. Цветанов, ген. инж. Георги Ямаков, ген. инж. Борис Тодоров, ген. инж. Даиков. Последваха ги инж. Тончо Чакъров, ген. инж. Васил Василев, ген. инж. Кошинов, инж. Васил Тюркеджиев, ген. инж. Стайков, ген. инж. Александър Александров, инж. Климент Вучев, инж Илия Гунчев, д-р инж. Стефан Дамянов, проф. инж. Евгени Гиндев, ген. инж. Тодор Дончев, инж. Стоян Тодоров, инж. Иван Дамянов, ген. инж. Иван Колев.

ВОЕННО ВЪЗДУШНО БОЙНО ВИСОКО ТЕХНОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО
...ЗА ЗАКРИВАНЕ (виж първия клип)!!!

Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство. Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше вноса и задоволяваше основните нужди на армията. Това показва както неговата ефективност, така и причините за отдавнашните опити на чуждите сили да ни изключат от тази сфера.

През 1943-1944 г. англо-американската авиация бомбардира наши военни заводи. След войната ги възстановихме за година-две. Много по-успешни от бомбените удари се оказаха днешните действия на собствените ни управници. Усърдни слуги на чуждестранни господари, те обявиха военната ни промишленост за престъпна, изоставиха традиционни пазари, затвориха десетки заводи, разгониха специалистите, уволниха хиляди работещи и вече извършиха пълното закриване на комплекса. Тези невежи хора дори нямат представа какво разрушиха!

ДЪРЖАВНИТЕ И МЕСТНИ ПАРТИЙНО-ОЛИГАРХИЧНИ МУТРИ
СЕ ПРАВЯТ НА ЗАГРИЖЕНИ!

Военно-промишленото производство не е обикновено. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект! Разбиването му доказва интелектуалната нищета на всички наши управници през последните 25 години!

Оптимизъм и надежда буди колективът на Института по металознание “Акад. Ангел Балевски” към Българската академия на науките. Под ръководството на акад. Янко Арсов и на чл. кор. проф. Стефан Воденичаров при трудни условия творят нови продукти и показват възможностите на българския индустриален гений.

2(горе)
Настояще

НЯКОГА във ВМЗ - СОПОТ РАБОТЕХА
26 000 ВИСОКО КВОЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ и СПЕЦИАЛИСТИ!
СЕГА СА МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ 2 500! НА НОРМАЛЕН ЕЗИК това е ГЕНОЦИД!

Експертът Николай Слатински: Военно-промишленият ни комплекс бе съзнателно сринат и разграбен

Николай Слатински е професор по национална и международна сигурност и д-р по математика. Един от най-добрите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната и обществения ред. Автор е на 6 книги, бил е депутат във Великото и 36-то Народно събрание.

- Господин Слатински, правителството реши без всякаква стратегия само за два месеца да обяви ВМЗ -Сопот за приватизация, изхвърляйки на улицата над 500 работници. Как ще коментирате това?

- Преди години, когато видяхме какъв приоритет става приватизацията и разграбването на военно-промишления комплекс, изпаднахме в стрес. В България се разместиха местата на целите и средствата. Целта трябваше да бъде изграждане на модерно пазарно демократично общество, а приватизацията да бъде средството това да се случи. При нас приватизацията се превърна в цел на всяка цена, с цената на всичко. Идеята беше тези, които имаха политическата власт да я превърнат в икономическа и после да си вземат обратно политическата власт. И те съсредоточиха своите амбиции институционално да разсипят полицейските, контролните, съдебните, специалните служби, а икономически да налапат най-тлъстите парчета от баницата, наречена българска индустрия. Започна разграбването и на военно-промишления комплекс. Тогава се опитахме да спечелим време и прокарахме един три-годишен мораториум за приватизацията в 36-то Народно събрание и бяхме подложени на невероятен натиск.

- От къде?

- И от тези, които реално контролираха държавата, задкулисно. Защото да се смята, че една шепа момчета със сини фланелки, с бради или без бради са разбили държавата при положение, че цялата власт, 50-хилядна полиция, над 100-хилядна армия и 20 хиляди служители в специалните служби бяха в ръцете на тази върхушка, която разглоби държавата, фактически е наивно.

УЧЕНИЦИТЕ от СОПОТ ВЪСТАНАХА ДА ЗАЩИТЯТ ПРАВАТА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ
И ЧОВЕШКИТЕ ИМ ПАРВА НА ЗАПЛАЩАНЕ СПОРЕД ТРУДА
И РАБОТА СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ ИМ,
А НЕ НЕБРЕЖНО ПОДХВЪРЛЕНО "РАБОТНО МЯСТО" от ОЛИГАРХИЯТА

- Казвате това, сякаш разграбването е станало част от природата на българския политик.

- Да, и разграбването на собственост се превърна в българската форма на приватизация. Разликата между отбранителната индустрия и другите заводи беше това, че тя бе много по-високопроизводителна. Освен това тя имаше гарантирани пазари, тъкмо беше завършила своя цикъл на технологично модернизиране. Бяхме взели от Запада кредити за десет милиарда, после платихме четири пъти повече.

- Това ми звучи като икономическо робство ?

- Парадоксът в случая е да даваш кредити тогава, когато всичките анализи на големите разузнавателни централи по света говореха , че нашата система загнива. Е, получихме тези пари и ги платихме неколкократно, но кредиторите ни установиха политически и икономически контрол върху нашата държава. Аз не искам да кажа, че всички приватизации във военно-промишления комплекс са били грабителски. Имаше приватизации като тази на „Аркус“ – Лясковец, където мениджърите поеха предприятията. И когато аз станах секретар на президента Първанов, направих анализ за четирите най-сериозни проблема пред България, към които президентската институция трябва да се обърне с лице, един от тези проблеми беше отбранителната промишленост. Тогавашният министър на отбраната ме попита, защо ги обикаляш тези заводи? Аз му отговорих : когато взимаш решение за тяхната съдба, ти трябва да знаеш за какво става дума.

- За Николай Свинаров ли говорите?

- Да не му споменаваме името, защото той не е най-големия разрушител на България. През 2002 година беше последният шанс да бъде спасен военно-промишленият комплекс. Ние сега единственото, което можем да правим, е да спасяваме отделни заводи в него. Вече да говорим за комплекс в близките 10-15 години, би означавало да лъжем хората. Скъсани са системите. Сега вече ние имаме отделни предприятия. Това не значи, че те са обречени, но това е съвсем друг подход, това е подходът да спасим каквото може.

- Това нещо съзнава ли го икономическият министър Делян Добрев, който говори за приватизация на ВМЗ – Сопот „на всяка цена“?

- То илюстрира подхода на сегашната власт. Плоскостта е наклонена и все повече летим надолу. А една нормална държава се опира на четири мощни институции в сферата на сигурността: армията, която пази страната от външни заплахи, полицията, която пази от вътрешни заплахи, специалните служби, които дават софтуера на властта и отбранителната индустрия – тя дава хардуера на властта. Освен това, отбранителната индустрия генерира сериозен финансов ресурс, който позволява да се правят стратегически изследвания. Не напразно в недрата на Пентагона и военната промишленост на Съединените щати са се родили и Интернет, и новата теория за мрежово-центричната война, и новите скалпели, новите лазери, новите космически наблюдения. Това се нарича инвестиционен ресурс за фундаментална наука. Не напразно преди промените България се нареди в първите държави в индустриално – икономическо отношение, като процент на брутния вътрешен продукт на глава от населението, именно когато обнови целия военно-промишлен комплекс.Тези момчета, които днес са на власт, не разбират какво представлява отбранителната индустрия, тя не е завод за мармалад или за производство на кинкалерия. Днес нашият научен потенциал е разпилян, много хора остаряха, много хора отидоха в чужбина да берат портокали. Сега ако имахме мъдра държава, първата й задача би била да спре пропадането.

СИМВОЛ НА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ ВОЕННОТО НИ ПРОИЗВОДСТВО И АРМИЯ!

- Как?

- Държавата трябва да има стратегия за военно-промишления комплекс и да използва своето членство в НАТО и Европейския съюз, своите дипломати, своята политика, да се впрегне да работи за пазари. Да се лобира в различните страни. Нужно е да се предложат програми за саниране на тези предприятия, да им се даде глътка въздух, да им се осигурят поръчки, да се търсят и намират пазари. Ако се разчита всичко това да го направи новият приватизатор, мога да ви кажа какво ще последва.

- Ще разпродаде всичко?!

НАРОДЪТ И РАБОТНИЦИТЕ ОТ ВМЗ - СОПОТ ИСКАТ САМОУПРАВЛЕНИЕ.
ТЕ МОГАТ САМИ ДА ВЪЗРОДЯТ ЗАВОДА, НО "ДЪРЖАВАТА" ПРЕЧИ!

- Разбира се, 99 процента от собствеността на ВМЗ Сопот, например, ще бъде разпродадена.

- Това е може би, защото много хора в управлението смятат, че държавата като собственик е нещо обидно и вредно, нещо някак си вън от икономическата логика.

- Това е част от същината на нашия сбъркан преход. Връх взеха говорителите на геополитическия фактор, ултралибералите, които непрекъснато пропагандираха тезата, че държавата е лош стопанин, държавата е лош бизнесмен. А всъщност, военно-промишленият комплекс пострада най-много, именно защото той е индустрия, която е опора на националната сигурност. А сигурността има две измерения – едното измерение е в услугата, всеки си купува колкото си иска и колкото може да си позволи сигурност, както е нашето здравеопазване. То е изцяло услуга – нямаш ли пари, нямаш ли приятели, нямаш ли власт, нямаш ли позиции, някакви контакти и се разболееш тежко, лягаш и умираш. Но сигурността на държавата е благо за всички, в това число и спасението на военно-промишления комплекс, което никога не може да стане без държавна политика и стратегия.

3(горе)
Бъдеще

Не само, че ще бъдат възстановени всички бивши военни заводи, но и ще бъдат изградени нови такива с подразделения и цехове в по-голяма част от малките градчета и общински центрове, за да си осигурим независимостта на доставките и превъоръжаването на Българската народна армия, а също така и стотици хиляди постоянни работни места. За целта ще се спре закупуването на всякаква военна техника от чужбина, а ще се купуват само изцяло оборудвани високо технологични заводи до ключ и технологии за производството на отделните съвременни оръжейни системи и резервни части в страната.